Не беше ли казал пак Ошо някъде, че е достатъчно да започнеш да правиш нещата така, като че ли вече си постигнал - "Ходи като Буда, гледай като Христос, наслаждавай се като Кришна. Ти приличаш на Бог. Аз ти казвам: играй Бога!" И рано или късно ще откриеш, че просто като играеш, ти си открил реалността. Тъй като всъщност ти вече си това, само че си забравил. Затова, когато започнеш да играеш, забравата ще изчезне, ще започнеш да си спомняш. Другото, което ми хрумва относно Ошо е твърдението му, разбира се, че трябва да бъдеш верен на себе си, никога да не се опитваш да бъдеш някой друг, защото това е единствения възможен грях. И според мен тези му твърдения не си противоречат - във връзка със спомнянето има нужда от имитацията, от играта. Така че тук има хляб, много важно е да се осъзнае тънкия момент, именно непротиворечието в противоречието!