Критичният период започва през втората година, когато детето започва да оформя себесъзнание (его) и да се отделя от околния свят като самостоятелна единица със свои вкусове и предпочитания. Но основният удар нанасят социалните институции като ясли, детски градини и разбира се, училището, където се интродуцират идеите, залягащи впоследствие в себеимиджа. Така детето става член на обществото, подвластно на масовото манипулиране от страна на пропаганда и медии, които умело играят върху внушените му страхове от този период на формиране.

Това, уви, не може да се избегне. Всички сме зависими от обществото и сме длъжни да намерим начин да живеем в него. Според мен обаче, това на което родителите могат да обърнат внимание, е изграждането на независимост у детето - право да подлага на съмнение всяко нещо, което образователната система му спуска 'отгоре' като неподлежаща на съмнение догма. Това не значи да си 'контра' на всичко и да си асоциален, а нещо много по-дълбоко и дискретно - именно, да си самостоятелен и независещ от мненията и одобренията/неодобренията на околните.

Естествено, родителският пример е ключов. Вкопани в социалните модели родители формират често (но невинаги!) зависими деца.

Колкото до невинността и хармонията на детето, тя е обречена да бъде загубена. Ошо говори на много места за естествената еволюция от безсъзнателната невинност на детето през съзнателната корумпираност на възрастния егоист до съзнателната невинност на просветления човек. Детето е невинно без да го осъзнава, мъдрецът е невинен в осъзнаването си на единството си с цялата вселена.