Това, за което говоря няма нищо общо с бягане от проблема. Или има толкова общо, колкото с това да каже един слепец на някой друг, който е успял да прогледне "Ама ти бягаш от проблема! Стои си сляп и тук приеми болката”

Както и Ошо го е казвал многократно, движението до емоционално-менталното тяло е хоризонтално. А към Духовното става въпрос за друг тип движение – ВЕРТИКАЛНО. Което е коренно различно от другите, макар че на думи може да изглежда подобно.

Просто, когато е се качиш над проблема, го виждаш за първи път в неговата цялост. Иначе си като дете, което се лута във високата царевица и вижда само на 2-3 метра около него. И само когато може да го видиш в неговата цялост, минаваш отвъд него и си свободен.

А всъщност над въпросното Духовно сътояни има и други още по-високи и Ошо, както и други, са ги засягали и тях. Когато едно същество или Учител не е във физическото си тяло, може да вижда още по-отгоре (Ошо даваше примера за това все едно си качил на дърво и имаш по-широк поглед на нещата). Както и има и други състояния по вертикалата НАГОРЕ ...

Разликата при примерите, които даваш Лия, между бебето и така наречения зрял човек са в големината на сферата на ПОЗНАТОТО в съзнанието. При бебето това познато е много малко. И още повече при него тези познати области са разположени на “огромно” разстояние заобиколени от ледници от НЕПОЗНАНИЕ. Играчката и залъгалката номер 2 са на светлини години едно от друго, просто, защото между тях цари мрака на непознатото. При възрастния човек, този мрак е осветен и той си изградил един познат свят. Само че този познат свят е смешно малък – състои се от входната врата, антрето и коридора и чердежто, което и е послал там. И в този познат свят се чувства относително уютно, точно защото му е ПОЗНАТ. Обаче съвсем близо има врати, които водят към стотиците стаи на неговия собствен дворец и които си стоя затворени и НЕПОЗНАТИ. И е очевидно, че нещата няма да си дойдат на мястото докато всичките врати не се отварят и всичките стаи не се осветят и грейнат.

Така че, на който му харесва мазохизма и болката сама за нея - негово право е да я избере. Просто казвам, че има и други пътища. И те не включват “промяна мисленето”, което по същество си пак мислене, а минаване далеч отвъд мисленето! И изоползване на болката в контекста на намиране и отваряне на другите врати. Но един път отворени си чист мазохизъм или глупост да стоиш с болката, била тя наречена екистенциална или не. Просто научаваш нещо от нея, минаваш отвъд и казваш сбогом по въпроса!

Забележете и един друг важен елемент – човек бидейки отворил другите стаи, не значи, че няма да минава през коридора и антрето (емоциите). Ще минава естествено, те също си имат своето значение. Просто ще е свободен да не се задържа само там.

Прегръдки и на двете