ОШО много пъти е споменавал, че учи санясините си да медитират върху смъртта. Чакам бардо и ОШО заедно

От време на време поглеждам в изток.нет при йогите, които освен преводите от санскрит, макар и не много приказливи, понякога имат интересни дискусии. Изкуших се да предложа тук част от превода на Данчо Господинов като един поглед към смъртта от друга гледна точка.

Ето още едно възможно и твърде интересно тълкуване в рамките на холографската идея. Цитираният по-долу откъс е от книгата "Холографската вселена" от Майкъл Толбот, чийто превод току-що завърших.


"Подобно на Ринг, след като изучава свидетелствата на участниците в експериментите си, Уитън заключава, че формите и структурите, които човек възприема в задгробното измерение са мислоформи, създадени от ума. Известната максима на Рене Декарт "Мисля, следователно съществувам", никъде не е по-уместна, отколкото в междуживотното състояние" - казва Уитън. - Няма преживяване на съществуване без мисъл".

Това е особено вярно, когато се стигне до формата, която пациентите на Уитън приемат в междинното състояние. Някои казват, че не са имали тяло, докато не са мислили. "Един мъж го описа с думите, че ако спре да мисли, той се превръща просто в облак вътре в един безкраен, недиференциран облак, - отбелязва той. - Но щом започне да мисли, той става какъвто е" (състояние, което странно напомня за участниците в експеримента на Тарт по взаимна хипноза, които откриват, че нямат ръце, докато не ги създадат чрез помисъл за тях).

Отначало телата, които подопитните на Уитън приемат, наподобяват хората, които те са били в последния си живот. Но щом преживяването в междинното състояние продължи, те постепенно се превръщат в някаква холограмоподобна съставна структура от всичките си минали животи . Тази композитна (сложносъставна) самоличност дори има име, което е различно от всички имена, които те са използвали в своите физически прераждания, въпреки че никой от подопитните не бил в състояние да произнесе това име с помощта на своите физически гласни струни .

Какви наистина са достигналите прага на смъртта, когато те не създават холограмоподобно тяло за себе си? Мнозина казват, че те не осъзнават никаква форма и са просто "себе си" или "своят ум, съзнание". Други имат по-конкретни впечатления и се описват като "облак от цветове", "мъгла", "енергийна картина", или "енергийно поле", термини, които отново подсказват, че ние в основата си сме само честотни феномени, картини от някаква неизвестна вибрационна енергия, разбулвани в по-голямата матрица на царството на честотите. Някои достигнали прага на смъртта казват, че освен дето сме съставени от оцветени светлинни честоти, ние сме създадени също и от звук. "Аз разбрах, че всеки човек и вещ имат свой собствен музикален диапазон, както и цветови диапазон - казва една домакиня от Аризона, която е имала ППС по време на раждане. - Ако вие можете да си представите как без усилия се движите навътре-навън сред призматични светлинни лъчи и чувате как музикалните ноти на всеки човек се съединяват и хармонизират с вашата собствена, когато го докоснете или преминете покрай него, вие ще имате някаква представа за невидимия свят." Жената, която е срещала много индивиди в задгробния свят, които са изявени само като облаци от цветове и звук, смята, че мелодичните тонове, които всяка душа излъчва, са това, което хората са описвали, когато казват, че чуват прекрасна музика в измерението на прага на смъртта."