Приемам разяснението ти, все пак разполагайки с взаимосвързани обекти, имащи отношения помежду си, чрез явления и процеси, които, допускам, че могат да представляват една цялостна система, можем да стигнем до извода, че не би трябвало да няма значение движението им, както вътрешно така и външно. От тази позиция свободната воля има своето място в тази система, доколкото “волята”, на кой да е от изграждащите системата елементи, би водела до отражение върху цялата система, предвид вътрешните и (необозрими, може би) връзки. Друг е въпроса дали подобна система би могла да се осъзнава или не. Друг е въпроса и за степените на свобода, както на системата, така и на отделните и елементи.
Беше ми интересно да прочета нещо за подобни концепции.

ПП: Подобна концепция може да се сблъска със сериозни трудности пред практиката и приложението си. Защото, човешкият разум е ограничен от сетивата на материалният си носител, а разум или съзнание не могат да съществуват без сетива, предвид определящата роля на последните във формирането (дори самото пораждане) на интелекта. Тук можем да допуснем, че човек е способен на свръхсетивност, допускаща възприемане на по цялостна картина на заобикалящото го, но по цялосна, не би значело пълната картина и дълбоко се съмнявам във възможността за постигане на последното. А ако допуснем за момент, че човек никога няма да успее да възприеме пълната картина на всичко заобикалящо го, то на последният винаги ще се налага да прибягва до абстракции, за да достига до някакво разбиране на света, наистина непълно и с вложено в себе си несъвършенство, но единствено възможно.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена