Много ми допадат тези разсъждения за моста между науката и мистиката, в монографията на н.с. Валентин Пенев, като първи опит в теоретичната химия :

"Целта на познанието е да ни помогне да се върнем към ЦЯЛОТО, т.е. да се върнем към източника на всички карти, като използваме картата на тази местност, в която се намираме, а не да правим атласи на възможните пътища към ЦЯЛОТО, без изобщо да ги използваме. За съжаление съвременната наука е точно такъв атлас".
и
"В центъра на вниманието на философско-мистичната познавателна традиция винаги са стояли тези екзистенциални проблеми. Теченията на източната познавателна традиция (будизъм, тантра, адвайта веданта, раджа йога...) подобно на западната наука използват експериментални изследвания.
Разликата със западната наука е в това, че техен обект е единственото нещо, за което се знае, че реално съществува – познаващият субект."

И все пак има въпроси, за които науката мълчи, като:
1. Защо съм се родила в БГ, а не на Хаваите?
2. Защо не съм се родила с таланта на Мария Калас, примерно?
3. Защо има пророчески сънища ( в моето семейство има два такива на брат ми и майка ми, все свързани със смъртта)?
4. и т.н.

Разхождах се вчера в София и се заглеждах в сградите. Дадох си сметка как старите каменни и задушаващи постройки от сталинов тип, като Партийния дом, ЦУМ, Министерски съвет си отживяват времето и изникват в пространството блестящи, лъскави, стъклени сгради, носещи ефирност край себе си. Светлото, ефирното измества тежкото, каменното. И си представих как след много години хората ще се разхождат сред алуминий и стъкло, като в приказка. Е, и непознатите области на съзнанието и науката може би ги очаква такава съдба, а?