Привет Земеделецо, по тези ширини . Прав си за това, което казваш. Аз обаче не говоря абстрактно за Дух. Под него разбирам състояние, при което нямам мисли и чувства, но съм напълно буден. И от там света се вижда по доста различен начин, отколко през ума. Всъщност, целия Религия и Мистика би трябвало е да Клуб за Духа.

За Изгрев
Ще вземе да излезе, че и аз съм си там, пък да не знам
Когато човек е там няма съмнение. Ако има съмнение, значи, че не е там.

Ти за постоянно ли си безпристрастен? Как го постигна?
Всъщност въпроса е по-точно да се зададе дали съм постоянно в Духа. Не, не съм. Влизам и излизам. Обаче и когато съм отвън естесвеното безпристрастие остава за дълго време (но не постоянно). Даже думата "безпристрастие" не е точна. Просто неидентефициране с нещата. Приемане на такива каквито са. Жена ми се майтапи понякога, че съм досадно позитивен .

Но най-важното е именно пребиваването в състочнието на Духа. Другите неща са следствие.