"Когато наистина можем да виждаме и чуваме, тогава ще ЗНАЕМ. "

Ние и сега виждаме - напр. слабостите си.
Ние и сега чуваме - нерядко - гласът на собствената си съвест.
И ЗНАЕМ, че пътят не е да живееш с слабостите си (греховете си),
а да се борим с тях и да подражаваме на достойните - доказали чрез целия си живот своята святост, благодетелност и богоугодност.
Какво повече ни е нужно да ЗНАЕМ?!?


"Аз съм избрала да вярвам и да проверявам, да изпитвам, не защото се съмнявам, а за да се уча, достигайки до сърцевината на всичко. "

Първо човек трябва да изучи собствената си духовна традиция. Да осмисли опита на предходниците си. Да се опита да подражава на най-добрите от тях.
Подражанието е най-лесния път да се прави добро. Помисли си, че е това важи във всички сфери на живота и изкуството.

Опитът е най-горчивият път за познание.
Ако се опитваш да "достигаш до сърцевината на ВСИЧКО" без да започнеш
от това, което е най-достъпно за всеки - разбираемият и достъпен за познание опит на предците ни - може много горчилка да се събере в душата ти.

Спести си лутанията, горчилките и съмненията (отровата).
Изучи делата и вярванията на предците си!
Ще се изненадаш колко благодат се е изляла върху тях. Уверявам те!