При мен паническият страх винаги е идвал без предизвестие.
Когато се изплаша от нещо мога да се измъчвам, мога да съм стъписан и нерешителен ( нерешителността като вцепеняване от страх ), мога да се надявам, че това, от което се страхувам, всъщност няма да се случи, мога да се преструвам на безразличен ... А мога да не направя никое от тези неща ....
Мога просто да дишам дълбоко и да си позволя да усещам страха, да наблюдавам въздействието му върху мен, върху тялото ми - как се променя пулса, движенията ми, какви мисли минават през главата ми... Мога да наблюдавам как тече времето, как събитията настъпват и протичат със своя собствена скорост, която изобщо не зависи от мен, без да искам времето да се ускори или да спре, без да си въобразявам, че мога в живота си да заобиколя нещо, само защото ме е страх. Всъщност повечето стандартни реакции на страха служат точно за това - да избегнем срещата с него, да продължим да отричаме, че той е част от живота ни. А преживяването на страха може да стане по един лесен и много вълнуващ начин. За мен ключът към това е дишането - дълбокото дишане ме изпълва с енергия, която като преляла река помита блокажите на страха и измива истинското ми "Аз". Това е процесът на самопознание...