Благодаря за интересно поднесената тема и този хубав цитат!

Искам само да добавя нещо което ми направи силно впечатление преди месеци когато обсъждахме темата на Миро за Л(л)юбовта. Ошо говори за любовта като алхимичен феномен при срещата на два центъра. Но за да се получи това е необходимо да се премахне страха. Ето пасажа:

"Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното, че си толкова уплашен, а няма какво да губиш. Какво имаш да губиш? Нищо. Това тяло ще бъде взето от смъртта, но преди да го вземе смъртта дай го на любовта. Каквото и да имаш ще ти се вземе; а преди да ти бъде взето, защо да не го споделиш? Това е единствения начин да го притежаваш Ако можеш да споделяш и да даваш, то ти си богат, ти си господар. Всичко ще ти бъде отнето, няма нищо, което може да задържиш завинаги. Смъртта ще унищожи всяка твоя собственост. Ако можеш да даваш, да даряваш, няма да има смърт. преди да ти се вземе каквото и да е ти вече ще си го дал, ще си го подарил. Не може да има смърт.
Когато два центъра се срещнат, тогава има любов. А любовта е алхимичен феномен - все едно когато се срещнат водород и кислород, получава се нещо ново, вода. Можеш да имаш водород, можеш да имаш кислород, но ако си жаден те няма да са ти от полза. Можеш да имаш колкото си искаш кислород, колкото си искаш водород, но жаждата няма да премине.
Когато два центъра се срещнат, се създава нещо ново. това ново нещо е любов. И то е точно като водата утолява много, много животи. Изведнъж ставаш задоволен. Това е видимият знак на Любовта - ставаш задоволен, като че си постигнал всичко. Няма вече какво повече да се постига. Достигнал си целта."