Мен пък ме е страх от отварянето. И съм убедена, че и повечето ги е страх от същото. Нищо друго не предизвиква такъв страх и паника, както отварянето. На черупката на ореха. Случвало ми се е съзнателно на няколко пъти в живота си да се отварям-трябвало е да се отворя. Знам, че след отварянето ще стане само по-добре, не по-зле. Ще влезе светлина повече в живота ми и благодат. Но пуста козирожка природа и мнителност...т.е. знам нещо твърдо с ума си, обаче не мога да се отпусна да се отворя. Сложила съм си защитна стена и тя ни мък ни вък-не отмества се...
Имах преди време в окултизъм тема, че всяко приемане е свързано с болка. Някакъв начален болезнен праг, който, ако го прескочиш и пред теб са блеснали полята....и ти го знаеш това, но повдигането на крака за прескачането на прага е болезнено и се свиваш...аз поне за себе си така съм установила. И при това и понятие си нямам от какво точно ме е страх...някъде четох, че за прескачането на тоя праг се изисква повече енергия.
Може ли липсата на енергия да се тълкува от нас като страх?

Защо ми е сила да сътворя море от илюзии,когато имам сила да създам капка реалност.