Аз също се страхувах да скачам във вода до това лято. И то не защото се страхувам толкова от водата, а защото се страхувах да скачам с главата надолу. Все ми се струваше, че ще се размажа.
Това лято бях на Ахтопол. Там има едни отвесни скали, от които скачах в морето. В началото беше много забавно - скачах с главата надолу от 1,50 м височина и пльосвах с краката надолу. Просто от страх се свивах във въздуха.
Няколко дни опитвах различни видове скокове и накрая един ден аз реших, че просто искам да си забия главата във водата и това е!
Та така проскочих.
Много хубаво беше. Усещах как страхът се превръща в поток от енергия. Обикновено след скоковете сядах на скалите да погледам морето. Веднъж усетих как искам да се смея от радост и в същото време да плача. Просто чувствата ми се люлееха между двете противоположности като морските вълни. И аз, гледайки вълните, се смях. После плаках. После пак се смях. После пак плаках... Това се превърна в едно много красиво пречистващо преживяване.