ето ,че се реших да споделя и аз моят страх.истината е,че се срамувам и досега никога не съм го споделяла...
когато обичам някого (най-много важи за брат ми),когато съм приела някого за част от мен...тогава аз започвам да се страхувам да не го изгубя и си представям много варианти,които биха ни разделили ,например катастрофа или нещо подобно.
още по-лошото е,че осъзнавам вредата,която нанасям на любимият човек по този начин.знам,че негативната мисъл нанася вреда на човека ,към когото е насочена.това е причината да подтискам този род мисли,но не много ефектно,защото страхът е жив в мен.
преди време баща ми се напиваше редовно и тормозеше майка ми(още от дете съм ставала свидетел на боя,който жената преживяваше)...когато си лягаха аз си представях как той я души...когато я биеше,а и дори когато само го видех пиян тялото ми се разтреперваше и не успявах да скрия това от никой...напоследък(може би ,защото спря да я бие )аз не съм си представяла как я души и не треперя,когато го видя пиян...
няма хепи енд в моята история.
ако някой има идея как мога да преодолея страха си,нека заповяда