Хайде и аз да споделя един силен детски страх.

Може би съм била 10 годишна когато го сънувах този кошмар. Сънувам, че сме на терасата с брат ми и наблюдаваме звездното небе, търсейки извънземни. Изведнъж всичките звезди започнаха много бързо да падат от небето и идваха някак си към нас с брат ми. Ние хукнахме да бягаме и тогава се събудих от този силен страх, който никога до тогава не бях изпитвала. Сърцето ми щеше да изкочи и ме беше толкова страх за заспя отново, че отидох при майка ми и се гушнах до нея. Дълго не можах да заспя, защото ме беше страх, че съня може да се повтори. Така няколко вечери все ме беше страх да спя и се въртях в леглото. Накрая, прибегнахме до баенето на баба ми - тя бае срещу уплах. Нашите не вярват в тези неща, но решиха, че ако не помогне, поне няма да попречи и баба ми ми бая. Не знам дали беше съвпадение или не, но постепенно страха изчезна и съня не се повтори. :))

Преди няколко месеца си спомних за този кошмар, докато четях за lucid dreams и използването им като лек срещу кошмарите. Направи ми впечатление, че отдавна не съм имала кошмари и за съжаление няма да мога да пробвам методите, за които четях :)) Обаче, няколко дни след това сънувах сън, който донякъде приличаше на кошмара от детството ми. Само, че не бяха звезди а метеори, които се приближаваха към земата (отново през нощта) и този път не беше брат ми с мене, а една приятелка от основното училище. Тъкмо се канехме да хукнем, когато аз осъзнах че сънувам и й обясних че не трябва да бягаме, и че това е само сън, който сънуваме заедно!? След като се събудих това твърдение ми звучеше странно, но тогава, по време на съня си беше точно на място и веднъж като разбрах, че сънувам сънят се смени в обикновен сън :))

Sorry for the happyend..d8a