Страха е нещо много тежко, но ако е осъзнат мисля че ползата е голяма.
Аз скоро имах подобно преживяване: бях се преборил за един проект със срок на изпълнение, но се наложи да замина в командировка в чужбина. Проблема беше че нямаше кой да го движи, а срока беше за вчера. Няма да изпадам в подробности, но това е от онези преживявания от сорта на "До краен предел" Просто не ти минава мисъл през главата, че нещо положително може да се случи. Нещата са такива и толкова. Не знам дали можеше да се стигне до съдилища или нещо бодобно, по скоро чуството ми за дълг ме накара да се побъркам.
Who_Are_You прав си по добре е страха да се преживее и да се остави да излезе навън под формата на викове, сълзи или както е удобно.
Твърдението на Ошо че всеки страх е просто форма на страха от смърта е най-точното нещо което съм чувал.