Що пък трябва да гледаш на света през очите на друг - било то дете, извънземен, котка или куче? Що не погледнеш през своите си очи и да видиш как умът се сработва спонтанно със сетивата?
Постъпва сетивна информация, да речем през очите (картинка) или през ушите (шум), и умът незабавно я "разпознава" (на базата на знанието за съответното явление) и й дава име. И това става почти всяка секунда.
Погледнеш към часовника и веднага си казваш: "Аха, еди колко си часа е, имам да правя еди какво си еди кога си..." и т.н. ... примери много.
По този начин, чрез филтриране на сетивната информация през ума, ние живеем в Мая (което не означава точно илюзия, а разпределен на парчета и именуван свят).
Ако го наблюдаваш този феномен в себе си, постепенно може и да стигнеш до положението да погледнеш към предмет или да чуеш звук, пък вътре да няма кой да го "познае" и именува.
Но това не става с усилие, а идва спонтанно.
Тогава в теб се разлива едно особено спокойствие... като извънземен, който е кацнал на непозната планета и въобще не се интересува от правилата й.
|