Защо пък куче? Когато говоря с малко дете, например, се опитвам да се поставя на негово място. Така се опитвам да отговарям на безкрайните детски въпроси. Понякога успявам и детето е радостно, друг път не се получава и изглежда объркано.

Като спомена за гледането през очите на друг, си спомних за филма "City of Angels" който гледах преди 2 вечери. Страхотен филм, ако не си го гледала ти го препоръчвам! Там ангела, Сет, се опитваше да разбере как се усеща вкуса на круша по описанието му. Но, това не можеше да се сравни със самото удоволствие от вкусването на крушата в края на филма...