1. Разбирам мълчанието ти по другия въпрос, само се зачудих защо и по настоящата тема нямаше мълчание. Но в желанието ти да изразиш отношение няма нищо лошо и го приемам напълно. Друг е въпроса за съдържанието в това отношение ...
2. Ама аз въобще и не мислех да му отговарям на Малечко. Ще попиташ "защо".
Първо защото Малечко взима думи от устата на любимия си Дох Хуан, вади ги от контекста, размества разни неща в тях и хоп – прави Велико изказване. Не мога да разбера, като не може да кажеш нещо (като ти си признаваш) защо не правиш опити, а плагиатстваш? Щото става безсмислено в крайна сметка това плагиатстване.
Втората причинна да не му обърна внимание е, че е АНОНИМНО. По принцип в Кастанеда клуба се говорят абстрактни работи, често всеки цитира, но всеки се подписва. Обаче като реши някой да изрази свое мнение, още повече по отношение лично на друг човек (което напълно приветствам), и хоп – анонимка. А от километри се вижда, че с този човек сме общували вече нееднократно. Защо?? Какво страшно има в това човек да се покаже. Няма нищо общо с криворазбраното прикриване.
Друго, в стила на изказването на Малечко се съзира както почерка на Натали, така и този на Лелята. Чудя се коя от двете би могла да е Малечко (естествено и друго човек може да е). Виждам, че в изказването има любимата фразата на Петко Бочаров "Да, ама не". Пускам едно ДИРЕНЕ в ДИРа с тази фраза в Кастанеда за последните 6 месеца. Но мистерията остава – вярно, тази фраза е използвана както от Натали и така и от Лелята и от никой друг, но коя от двете е. Ако в ДИРЕНЕТО се включи и Окултизъм клуба, то везните започват да клонят в посока на Лелята, но едно врабче ми подсказва, че е все пак Натали. Истински коан! И накрая ми идва едно озарение. Че по отношение на цитатите Лелята и Натали са БЛИЗНАЧКИ. За други неща може и да не са съгласни, но страстта към цитатите ги обединява. Тук се събират Кастанеда и Ошо клуба. А кой е Малечко в озарението ми – Леля Натали.
3. Стигаме до заветното "КОНКРЕТНО" или портата на крепостта на Лелята. И знаменитата фраза, която ще копирам 3 пъти:
Защо, Миро, да ти разказвам на тебе конкретно? Нямам усещането да си заслужил това доверие.
Защо, Миро, да ти разказвам на тебе конкретно? Нямам усещането да си заслужил това доверие.
Защо, Миро, да ти разказвам на тебе конкретно? Нямам усещането да си заслужил това доверие.
Пак, като при Натали, да се чудя да се смея ли или да плача. Толкова е детинско ... Лелче, ти с какво си заслужила доверието на Карлос Кастанеда??! Той като е писал книгите си, задал ли си е въпроса дали Лелята от Старозагорско заслужава довери да й бъде разказано за Дон Хуан? Надали, но благодарение точно на това негово споделяне живота на Лелята е много по-красив. Ти или който и да е друг като ме пита нещо, аз поставям ли условия, питам ли те пък ти с какво си ми заслужил довери? Какво лошо ще ми стане, ако отговоря НАПРАВО? Нищо! Всъщност Доверието е вътре във всеки. Или човек има Доверие и то е към всички или просто го няма. Така е и с Влюбването.
За Доверието няма тестове. Обаче аз ще ти отговоря на твоята задача. Извинявам се, че не можах да се събера на пет реда, но ми се стори, че да ти изпратя пет реда усмивки е малко. Не, че шест реда стигат, но все пак е малко повече.
|