Ами аз отдавна пиша покани с очакването да намеря хора, които са готови да практикуват нещо друго освен приказването. Пуснах съобщения за Ошо-събитията и маратона на Ма Прем Марга. Но не мога "да ги заведа". Това е лично решение на всеки. Всъщност става дума за смелост - кой доколко я има и доколко се разграничава от страховете си.
Аз бях на маратона на Ниди и това беше може би най-силното ми преживяване. Всъщност и аз тогава много се страхувах. Но не мога да разкажа за това на хора, които се страхуват от живота "като дявол от тамян". Те не са преживявали нищо такова. Все едно да описвам красотата на цветята на някой, сляп по рождение. Та ако някой иска да опознае себе си, мога да споделя с него моя опит, но ако само ще си приказваме, това ми прилича на някакъв словесен ексхибиционизъм.