Здравейте, пак съм аз.
"Здравей" ме провокира с тази подхвърлена тема за размисъл относно подписа. Спомних си за нещо прочетено преди години от Джубран Халил Джубран. За първи път научих за този автор, когато четях книгата на Морган Скот Пек "Изкуството да бъдеш бог". В нея са публикувани две от неговите прозрения, именувани "За брака" и "За възпитанието на децата". По-късно прочетох и "Пророкът" на Джубран - една разтърсваща книга, която горещо препоръчвам на всички.
Тука си говорим за вечните теми за любовта, за брака, възпитанието на децата и т.н., за които е писал и Халил Джубран. Ето това, което той е споделил за тях:

За брака

Нека да има пространство в единството ви
и нека между вас ветровете на рая се вихрят.
Обичайте другия, но любовта на обвързвайте,
по-добре между душите Ви море да се разлива.
Пълнете на другия чашата, но всеки да пие от своята.
Дайте на другия от хляба си, но нека той общ да не бъде.
Танцувайте и пейте, но нека всеки сам да остава,
тъй както струните на лирата сами са, но в съзвучие трептят.
Отдайте сърцата си един на друг, но не ги разменяйте,
защото Животът само е съсед на вашите сърца.
Един до друг бъдете близо, но не и твърде близо.
Така колоните на храма издигат се раздалечени,
а борът и дъбът не могат да виреят в сянката на другия.


За възпитанието на децата

Твоите деца не са твои.
Чеда са те на вечния стремеж.
През теб минават, но не идват те от теб,
и с тебе са, но без да ти принадлежат.
Ти можеш и с любов да ги дариш,
но не и със своите мисли,
защото техните са други,
телата им да приютиш, но не и техните души,
защото обитават дома на бъдния живот,
във който ти дори на сън не можеш да проникнеш.
На тях ти можеш да приличаш, но те на тебе не.
Защото просто времето върви напред.
Ти нищо повече от лък не си, отдето
децата ти като стрели ще излетят.
Великият Стрелец е забелязал знаците към вечното по пътя
и те огъва мощно тъй, че стрелата му далеч да стигне.
Радвай се, защото
Той и двама ви обича.

Халил Джубран

Аз поне нищо повече не бих могла да добавя. Т