Привет!

Виждам, че се заформя интересна дискусия, надявам се да стане полезна за всички ни.

Ти винаги критикуваш християнството, където и да се спомене, затова ще напиша нещо, на което искам да погледнеш безпристрасно. После ще се радвам на градивна критика.

Няма да повдигам доводи кой е чел и кой не е чел библията. Предполагам, че не си я чела, но забележката ти е изключително правилна. Старият и новият завет са две напълно различни течения в морално и етическо отношение. Ако християнството наистина се придържаше основно към новият завет и учението на Исус, щеше да е една издигаща човека към бога религия.
Старият завет е на евреите, той прилича, като изкуствено залепен с новия. Не казвам, че е лош, напротив, едни от най ценните притчи са изложени в него, а и не само притчите, а и целите исторически моменти, като този на Мойсей и търсенето на Обетованата земя, Авраам и синовете му и т.н. Ако съзреш същността им, ще разбереш, че не случайно са в библията и че са писани от просветлени хора.
Основният недостатък на стария завет е, че носи духа на времето си. Той е жесток, засягат се теми, като робството, господарите, страха от бога. Мисля си, че на тогавашното равнище на развитие хората не са можели да разберат бога като любов и затова в свещените текстове им се е показал строгият бог, който изисква страхопочитание. Самадхи винаги е на степени, ние минаваме през любовта за да стигнем до молитвата, а какво сме били ние преди хиляди години...трябвало е да минем през страхопочитанието за да стигнем до любовта. Сега тя е пред нас и твърдим че тогава не са били просветлени. Ако един ден надраснем любовта и се изправим пред молитвата ще решим, че всички писания базиращи се на любовта са писани от непросветлени - това не е така, не можеш да дадеш на някой знанието да степенува без да се е научил да умножава.
Лошото на Християнството е че през вековете хората представляващи църквата стараеики се да има влияние над останалите са прибягнали до остарялото тълкуване на стария завед, правейки самата църква обект на страхопочитание. Докато е имало хора които са били на ниво страхопочитание, тя е имала тази власт, но днес не са останали много такива и в съвременното христянство може да се забележи тенденцията към любовта, състраданието и смирението не под формата на примирение.

Това е просто една проекция, едно логическо изложение. Следователно то неможе да е абсолютна истина и има за цел да послужи, като коректив на крайните ти възгледи по адрес на християнството. Не съди християнството, то е живо и се развива. Ако нещо в него изглежда глупаво, то е защото хората го правят такова, но като фундамент то е коректив водещ към просветление. Ако Ошо ти е обяснил в директен вид какви са стадиите за постигане на небетието, това не те прави просветлена. Християнството дава насоки, то не обяснява на хората докъде могат да стигнат, а ги води практично и един ден ще настъпи царството небесно. Ако някой е надживял времето си сам ще намери пътя си напред, без да му е необходима някоя религия - Исус, Мохамед, Бениса Дуно, Ошо и много други са го е направили.

Критикувайки някоя религия, ти само заемаш отношение, а така се губи възможноста да познаеш истината. Ако в действителност си изпреварила времето на съвременното християнство не би трябвало да заемаш отношение спрямо него. Отношение се прави само между съпоставими неща.

Поздрави!