Не виждам нищо лошо в покаяние от несъвършени мисли и действия, което е може би частично осъзнаване и съвършенство в творението ни. ....
да!несъваршенството идва от частичното ни осъзнаване....
ако бяхме цялостно осъзнати думи като несъвършенство изобщо нямаше да ни "докосват".....
но простата истина е че сме твърде съвършенни и в това не виждам нищо лошо....
и ще си позволя да те перефразирам-съвършенният не може да не бъде съвършен,може само да забрави това си свое качество....селеста има подобна сигнатура....
нима смяташ че този ,който не може да се обхване,носителят на цялото съвършенсво,сила слава,красота и другите Му там /изброени не само в гита/ качества,ще създаде несъвършенни неща....питал ли се драги ми приятелю каква е целта на сътворението ни....
за да ни унижи ....
за да се порадва на грешниците изпратени в ада.....
или да посъжалява за не-съвършенното си творение....истината е че дори в не-съвършенството се крие най-голямото съвършенство....фактически не-съвършенството е само параван,илюзия....погледни самата дума.в корена си тя е "съвършенна"....не-то е само параван,пред(по)ставка някаква.....
не подценявай видимото за сметка на невидимото....
често те са едно и също нещо....даже да не са и винаги...
това не е осъждане,осмиване,атака някаква....
и ако ти се е сторило да е така то "покайвам" се.....пред теб, а и пред всички други чиито чувства съм засегнал....
едно време,като направех някаква пакост и баща ми вземе да ми се кара,естествено е че започвах да се разкайвм....извинявах му се и често си го мислех вътрешно,обаче той ппродължаваше:'как не те е срам бе?аз на твое място щях да потъна в земята от срам"......ейииии...като го чуех и побеснявах....
него не го интересъваше това,че съжалявам и евентуално ще се поправя....той продължаваше да насажда вина в мен....да натяква,натиска.....
често,когато някои се покае той продължава да задържа /а и увеличава/ вината в себе си....тук няма от-ПУСКАНЕ от вината,срама,грешката....
напротив.....това е едино садо-мазохистично отношение към себе си....

и така покайвам се ако съм бил в разрез с разбиранията Ти,но не изпитвам никаква вина от това......опериран съм от вина /и срам,и прочее/.....
и не изисквай това чувство от никого,защото то и не помага никому....
ако искаш нахокай ме,разсърди ми се или каквото там ти хрумне-това няма да ме промени...само ще те облекчи....което е добре...
не във покаянието е проблема,не заради това засегнах тази тема....вината еб.../пиууп/... майката на всички взаимотношения.....но дори и тя не е "виновна".....
страхът е корена......

не ми се връзвай и аз не ти се връзвам....

...омммм...