Na men mi se struwa, che stawa jasno...
Egoto se strahuwa ot samotata. Samotata te nasochwa nawytre awtomatichno, wsjako systojanie izwyn samotata e nasoceno nawyn, razcentrirano, otwlecheno ot syshtestwenoto... Egoto iska da byde zanimawano, za da ne se sluchi obryshtane nawytre, a ottam - proces na osyznawane... i pak ottam - rushene na egoto. Samotata se asociira sys smyrtta, ne smjatash li? Smyrtta se wyzpriema ot egoto kato absoljutnata samota. Towa, che ne e taka e edno na ryka. No egoto taka go wyzpriema i towa mi se struwa neizbezhno, dokato wse oshte ima ego.
Strahyt e pazitel na egoto... eto kakwo napisa po syshtata tema Leljata w 'Kastaneda'... mislja, che e mnogo tochno kazano:

Има много страхове, но в основата си те са само издънки на
един страх, клони на едно дърво. Името на дървото е смърт.
Лусид, отиди още по-нататък- името на страха от смъртта е его, личност и това е единствения страх.Защото при смъртта се разпада тотално и изцяло само личността, градена с егото. така че всички страхове произтичат от чувството за собствена значимост. Затова и трябва да се убие егото.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal