За смисълът на живота и за Пътя, това смесих от различните религии и учения.
Мисля, че Ошо няма нищо против това и то не му противоречи.
Можем ли да прибавим нещо от Ошо тук?


Знанието може да вниква в делата Божи и да ги обяснява.
Надделява ли знанието над вярата?
Има ли разлика между тях и каква?
Безспорно знанието и вярата не са един и същ предмет!
Знанието е от мъжки род и кипи от мъжка сила. Вярата е женствена интуитивна привлича, властва и надвива силните мъже.Всяко мъжко сърце трепва пред женската омайност.
Вярата и суетата са жени. Вярата е като вярната съпруга, а Суетата любовница като кръшна танцьорка примамващи сладострастните мъже.
Вярата и суетата са съпернички и не се омайват една друга, а въздействат на мъжете - знанието.
Който мъж избере Вярата за жена, тя Вярата смъква от него товара на илюзията на живота и затова към нея се стремят мъдреците.
Не може лесно да се разгадае загадката на тия две жени.
Между Познание и Вяра мъдрите откриват още едно различие.
Чистата и безсмъртна душа по природа е родена да блаженства чисто и възвишено, а не за някаква човешка изгода или суетно блаженство.
Но, примката на битието, живота, интересът и безпомощността ни е стегнала във възел, който се затяга около душата ни и ни води до объркване, обвързване и страдания, уж удовлетворени от Суетата в света.
Можем ли да се освободим от житейското “противоречие”!
Ако ни се покаже някакъв път, на човек ще му просветне и привлечен от тази светлинка ще поеме път към нея.
Светата Вяра обитава в нашите сърца!
Молитвите и бденията подхранват, запазват и умножават вярата, до тогава докато доиде резултата Любов. Един малко, втори повече, трети много - Любов произведена от човек чрез Вяра?
Сърцето човешко се грижи безмълвно за този благ процес и повишава качеството на Любовта. Така постепено чрез огъня на живота, случки, срещи укрепват в човека безстрастието, твърдостта, търпението, смирението, блаженството. Пак нашия живот срещи, случки, желания, действия, мисли смесва всичко това като в миксер и се получават блестящи с бисерно-златисти отенъци малки капчици като масло- Любов.
Така получения екстрат отново се преработва като чрез загряване в живота където доизгаря гордостта.
Получената смес се охладява от ума и излиза чистата Любов на мисълта.
Тази чиста мисъл - Любов е нашия тъй желан духовен покой и равновесие, В които безмилостно изгарят суетността, себелюбието, гордостта и всички други заблуди.
Всичко това осветява нашата слепота и тъмнина и пред нас се разкрива истинския блясък на Вселената. Съзнанието ни вижда себе си във всичко това и не желае старото си Аз. Изчезва тъмнината на невежеството и съзнание, душа, Вселена, Бог се сливат в едно и всичко това се връща в своето жилище - гърдите на човека и възела се разкопчава.
Но, за да не стане всичко това и да обърка душата и разума на човека е пречка суетата - съперница на Любовта!
Суетата използва чувствеността на човека както сладострастника се връща отново при омайните жени.
Щом чувствеността се върне угасва разума, тъмнината се възвръща и душата ни бива отново затегната от коварния житейски възел и магията на битието!
Ето защо Познание трудно се постига и среща прегради от всякъде.
Познанието е велика сила и на малцината успели са определени все победи - дори над боговете!
А, вярата на всички дава спасение дори и човека да не е вървял към него - дори насила.
Вярата е дастъпна за всички хора, а знанието за избрани.
И вярата и знанието дават на душите човешки светлина, топлина и щастие.
В началото бе словото, от Него всичко стана, за Него всичко стана.
Чистото Слово - Мисълта - Любовта - Бог!