Привет и на теб, пътниче!
Абстрахирам се от изписаното след моя постиг (което прочетох и е много интересно за мен), за да направя малко отклонение в задълбочените ви търсения. Ето тук, в тази точка, бих казала, че "спорът" клони да се превърне в терминологичен. Мисля, много често объркването ни и недоразбирането на идеи извън прегърнатите от нас иде от използването на едни и същи термини (изрази, думи) за различни по степен на обобщеност и универсалност понятия.
Едно такова в случая е ЖИВОТЪТ. Никой никъде не уточнява за кой живот говори. Сега да не ме разбереш, че искам да предизвикам дискусия на тема: "Какво е туй животът и има ли почва у нас?" Просто мислех си... ако има живот с-мисъл, ще да има и живот без-с-мисъл. Грубо погледнато, това си е просто игра на думи, но за мен "с-мисъл" локализира "живот" като понятие вътре в матрицата, като термин, адресиран към тук и сега. "Без-с-мисъл" мога да определя животът извън ограничението на менталността и не го свързвам никак с противопоставяне на живот "с-мисъл".
"Нали не мислиш, че да не боли е единствения смисъл на живота?"- ами знам ли... сега се питам как ми звучи "смисли" Да, много "с-мисли" вменяваме на живота си, но... не е ли туй, което ни подбутва отвътре именно стремежът към чистата радост, вътрешното изпълване и Богореализацията в нас самите?