смиренито не се прави насила то те обзема, то ти се случва.
има нещо дълбоко невротично да се правиш на някой, който не си. така че ако в даден момент не си смирен, бъди шумен, бъди предизвикателен, не се бори с това което е в теб. шума и ентусиазма си оставят в този момент, след това момента отминава и със следващия вече не помниш, че не си бил смирен.
ако отвътре напира служенето на другите, служи, но не се обвързвай с това, че си станал/си много всеотдаен, защото момента отново отминава -- действието (каквото и да е то) остава в предишния момент. разбери неговата пустота и не бъди роб на действията си.



най-големият риск е да не поемате рискове