Калибърът е разстоянието между две срещулежащи полета (при нас) и два срещулежащи нареза (на запад), т.е. 9 мм Макаров значи 9 мм номинален диаметър на канала (при Ф9,23 мм за куршума) по полетата (издадените винтови линии), а 9 мм Парабелум, значи 9 мм номинален диаметър по нарезите (при Ф9 мм за куршума). Калибърът е характеристика на оръжието, която се унаследява от боеприпаса. Диаметърът на куршума е по-голям заради форсирането при изстрела, т.е. диаметърът по нарезите трябва да е малко по-малък от максималния диаметър на куршума за да се осигури добро уплътнение и за да се създаде първоначално нарастване на налягането преди куршумът да се задвижи. Да не говорим че калибрите се записват така, че да са благозвучни и не стават за технологична база. Например 7.65mm Browning има Ф7.85mm, а 6.35mm Browning e Ф6.37mm. Сещате се, че еднакъв калибър за западно и наше оръжие, значи, че нашето е с по-голям диаметър, но не се връзвайте, че е цифрите са точни. Примерно натовският 7,62х51 има Ф7.79 (а би трябвало да е Ф7,62), а руският 7,62х54 има Ф7,87мм. Ако беше така и с резбите - М10 значи болт с 10мм външен диаметър, а плътният диаметър е този без два пъти височината на навивката. В случая западняците мерят външния, а ние мерим плътния. Така се определя и калибърът на минометите - диаметър на тръбата. Англичаните, нали са много оригинални са определили за калибър на гладкоцевните оръжия да е определящо количеството куршуми за тази цев (бренекета), които могат да се излеят от един паунд олово, т.е. най-голям е 10 кал. и върви надолу към 20, че и 32 кал. За авиобомбите калибърът значи теглото на цялото парче (бруто), т.е. кал. 500 кг значи половинтонна бомба. При неуправляемите реактивни снаряди, калибърът е диаметъра на направляващия канал на оръжейната система, а при над калибрените реактивни снаряди (ПГ7, ПГ9 и подобните) калибърат е максималния външен диаметър на кумулативната бойна част. Така че, калибърът е диаметъра (дали по нарезите, дали по полетата) на ствола на оръжието. Освен това се използва като безразмерна величина за отбелязване на други линейни размери. Например дължина до 2,5d e границата за пистолетните патрони, като 2,5-4,0d са междинни (автоматни) и над 4,0d са пушечни. Вече нещата са поразмити малко, но в общи линии е така. Освен това в калибри се определят и височините на полетата/дълбочината на нарезите и дължините на цевите, като често дължината не е в абсолютни единици, а в относителни - d. Например, разликата между гаубица и оръдие се определя от дължината на ствола - до еди колко си калибъра е гаубица, а над тях е оръдие. Ясно е какво е преимуществото на този подход. Задават се емпирични зависимости, които се спазват за определените класове оръжия, примерно, оптималната дължина на цевта за карабина е толкова калибъра. Така че ако ще се разработва нова система и боеприпас за нея и заданието е за автоматен 8 мм при първа итерация ще зададем веднага стойности за дължина на куршума и на цевта от зависимостите с калибъра, който след няколко приближения ще доошлайфаме. Да не говорим, че всички формули от балистиките и от якостното оразмеряване имат като параметри калибъра и другите размери като отношения към него (дължини и др.). Така че бозата е пълна: 12 кал. (12 парчета от паунд), 38-и кал. (0,38" диаметър), кал. 9 мм, кал 750 кг. и още такива неща.