|
Много бях слушал за прословутата убиваща мощ на М-16 с нейните коварни дестабилизирани куршуми, които веднъж попаднали в плътта действат като остриета на месомелачка и смилат всичко по пътя си причинявайки ужасни рани. И които попаднали в бедрото могат да излязат през стомаха или рамото.
Още миналото хилядолетие ми се удаде да изпробвам действието на тази впечатляваща легенда на хамериканската реклама:
От около 120 метра нацелих един великолепен див шопар с 14 куршума от М-16А2... За малко да си помисля, че ще хапвам направо готови прясно смлени кюфтета, но не би... шопарът си офейка все едно го бях поръсил с благодатен грах. После го гоних няколко часа и си му светих маслото с един единствен изстрел от добрия стар калашник...
Та, разгледах обстойно пораженията от М-16 ката. 22 калибровите куршуми просто си бяха отскачали от черепа на животинката като от танкова броня. Няколко бяха заседнали в кожата или в тлъстините под нея. Нито един от изстрелите не бе успял да пробие на смъртоносна дълбочина. Единствения начин зверчето да се спомине от попадение на М-16 бе отравяне на кръвта... вероятно след седмица.
После вече не се учудвах като гледах по Ал-джазира как иракски войници при инвазията от 2003 си църкаха от кожата куршуми на М-16 все едно бяха гнойни пъпки.
Разбира се не бива да се смята, че мелещия ефект е пълна измислица, но просто трябва да се знае, че е ефектен само при стрелба почти от упор, например в градски сражения и особено в случай, че куршумът попадне на дълга кост и тъй като не е способен да я пробие тръгва нагоре или надолу като прави срещнатите меки тъкани на кървава каша. Но на дистанции над триста метра М-16 ката не е кой знае колко опасна а, над 500 можеш смело да се целиш без страх, че можеш да застрашиш живота на нещо друго освен на автоматичните мишени и някоя стичка изпречила се на пътя... Та толкова за легендата за страшните боеприпаси.
Легендарната точност: Няма спор, стреля перфектно, като сложиш оптика можеш да уцелиш и око на лястовица. Стига въздухът да е сух, да няма вятър и да не вали дъжд или стига да не си в гора. Но ай е задухал и малък бриз и всичко се скапва. Има си опция за поправка на вятъра, но куршумът е лек и нестабилен и по някога много малко го е еня какви поправки си направил и тогава цялата стрелба става ва банк. Можеш да уцелиш ама и при цялото старание, опора на станок и оптика е също толкова вероятно и да не уцелиш при това с метри. Кеф му е на куршума с една дума, кога точно ще реши да се дестабилизира. Ако завали проливен дъжд човек спокойно може и да не си прави труда да се цели. Тогава има по-голяма вероятност да цапардоса нещо ако стреля сватбарската, отколкото прицелно... Например комисия от американския Конгрес установила, че във Виетнам този ефект на отклонение е довел до особения феномен, че за да бъде застрелян или ранен един виетконгец е трябвало при бойни условия да се изстрелят малко повече от 36 000 куршума... Ама доставките на промишлени количества муниции, цеви и резервни части не е проблем за американското тилово осигуряване...
Ако се стреля от планински хребет по срещулежащ такъв или нагоре по склон, цялата точност също отива на майната си, защото преминаването на куршума през слоеве въздух с различна температура, плътност и влажност, често дестабилизира полета и отклонява в грандиозни пропорции разхалтения, лек куршум от целта, дори когато подсветваш мишената с лазер и използваш балистичен изчислител за корекция.
Легендата за надеждност на новите модели: Баси измислицата. Тая играчка е фрашкана с алуминий, а това металче въпреки легиращите елементи има абсурдни диапазони на деформации. Дори стоманените части са изваяни като за ферари от формула 1. Нищо излишно и тежко, което да предяви претенции за якост. И както при формула 1 ако двигателя върви и не е сдал багажа след 1000 километра, значи нещо не му е наред и трябва още да се облекчи, така и при емката е почти невъзможно да не ти сервира някой неприятен отказ, ни в клин ни в ръкав. И най-малката песъчинка не само може да заклещи механизмите ами направо ги дере и поврежда. На всеки седем хиляди изстрела трябва да се сменя цев а на десет хиляди изстрела и някоя по-сериозна част. При калашника се налага да се сменят само цевите или пружина при това на 15 000 изстрела, но точността му е удовлетворителна дори и след 30 000 и повече изстрела нещо което за М-16 ката е абсурдно дори да се допусне теоретично.
Някои мастити казват; Ами няма да се замърсява оръжието. Ще се пази от пясък и кал и всичко е тип-топ ОК! Когато се води механизирана, агресивна война. особено из пустинята, която няма да те изненада нито с мъгла, нито с дъжд и кал то всичко е наистина ОК! Тичаш, стреляш, прикриваш се и стреляш и отново напред...
Отлично, ако става въпрос за лов или полицейска дейност... Ами ако внезапно се наложи все пак да се окопаеш, (да не говорим за многомесечна окопна война) защото си попаднал на силен противник, който не му пука за хамериканската хамбургерна свобода ами вместо това иска да ти пробута борш, шнапс или китайски юани? И това стане по време на дъжд и под обстрел? Когато над главата ти вали градушка от шрапнели, кал и блатна вода? Или дори и да продължиш напред трябва да ровиш калта с нос и автомат. Къде тогава войникът ще си навре нежната М-16-пърпоретина, за да я запази чиста?
И най-голямата издънка идва ако този противник се окаже с шлемове и противокуршумни жилетки. М-16 ката въобще не може и да се опитва да се справя с такова нещо. Дори бронебойния и куршум от упор има по-малка пробивна мощ от обикновен куршум на калашник. При калашника този проблем се решава бързо като сложиш бронебойни боеприпаси, които лесно разкатават играта на всяка бронежилетка от цайлингер хеви надолу.
При защитен противник, дали си с М-16 или пневматична панаирджийска пушка е все тая, защото не можеш да му навредиш, но за полицейска служба и лично оръжие за жени и новобранци, както и за реклама на реквизит от междузвездни войни, не е лошо пушкало...
|
Легенди за М-16 [re: FileO99]
