Четейки тези сихове наистина нещо мъничко трепва там дълбоко някаде в омърлушеното от всекидневито ми съзнание. Не знам защо но четейки особенно първите думи:

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

В главата ми изпъква моя идеал за България (може и погрешен да е ама аз така си го разбирам) там някаде в началото на миналия век някаде между съединението и медусъюзническите войни. Млада озъбена и горда държава с достатачно плам в сърцата на хората да запали цял континент (победите по това време ги отдавам 70% дух за победа и 30% нашенско кадърно комаднване не говоря за върховете на власта а за хората на бойното поле) не случайно хората казват че каквото сме го спечелили на бойното поле сме го изгубили на масата на преговорите.

АКО ИСКАШ МИР, ГОТВИ СЕ ЗА ВОЙНА