|
Здравейте, искам да изкарам разрешително. По-долу е мотивацията ми. Предположих да споделя и някой ако има търпението да я прочете, преди да започна курса и да хвърля пари, които са ми излишни
мерси
////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Какви може да са мотивите на един човек на 19 години, за да иска разрешително за късо бойно оръжие? Въпросът е доста сложен, но аз естествено ще се опитам да го изясня доколкото ми е възможно, защото все пак от това зависи евентуалното разрешително. Ще опитам да съм точен, ясен кратък, както подобава на човек математик.
Може би на първо (а и най-важно) място трябва да се отбележи “САМОЗАЩИТА”. Така: аз съм на 19 години, но ако погледнете една от двете приложени към документите снимки не бихте ми дали повече от 15-16. Не се притеснявайте всеки ми дава толкова. Просто съм младолик или по-точно малколик. Мен ако питате това е основна причина да се чувствам по-слаб, по-неспокоен. Досега не е имало момент когато да не съм си показвал личната карта в дискотеката, докато моите приятели влизат само срещу сумата за вход(най-често 2 лв, не че е от значение). Добре, няма проблем, бих си показвал личната карта още десетина години, за да уверявам че съм пълнолетен.
Дотук няма нищо особено, но има едни момченца, които са му хванали лесното на живота след като доста често, да не кажа почти винаги, се отървават без каквото и да е. Да – говоря за рекетьорите, които прибират дребните пари, GSM-ите, дрехите на по-дребните хора, между които спадам и аз, за съжаление. Та тези лица доста често са прибягвали до моите финансови средства, така да се каже. Досега не са ми взимали повече от 10 лв, но трябва ли да ми смъкнат якето и обувките (визирам това, което се случи на брат ми плюс GSM, уплахата и MP3 плейър обща стойност около 500-600 лв, да не говоря за другото момче), за да се защитя по някакъв начин. Защото дребните пари са едно на ръка ами дрехите и техниката – та аз съм работил по хотелите цяло лято за тях, без трудови договори, 12-часови смени и за какво – за 10 минути в морската градина посред бял ден. Не съм въодушевен от тази възможност. А от познати, които са ги “подарявали” на рекетьорите знам, че повече не ги виждат. И се радват на факта че са живи, а не изнасилени или да не споменавам най-лошото.
Ами случая, в който две деца бяха намушкани от един ученик в един и същи ден пред жилищния блок “Краставицата” – какви бяха последствията. А това е само един единствен случай – колко такива има, за които нищо не знам. За този разбрах по една случайност, която не възнамерявам да описвам. Та тези две деца (наръганите) са разпознали извършителите, които сега месец по-късно няй-необезпокоявано си ходят на училище. Без да познавам закона предполагам, че това е опит за убийство, но да не задълбавам. Мисълта ми бе, че рекетьорите и другите в бранша вече не са обикновени наркоманчета търсещи за поредната доза, ами направо въоръжени терористи. Ножа е задължителен за уважаващия професията си. Незнам, но вече парите ти се дърпат след като първо са допряли нож до корема. Боксовете и карабинерите вече не се броят.
Та да дойдем на основната мисъл – тази за оръжието. Може би трябва да отговоря на въпроса защо боен, а не газов пистолет. На практика всички хора, които ме познават ме питат това... по няколко пъти.
Доколкото съм виждал по оръжейните магазини има известна разлика във външния вид на газовия и бойния. А гореспоменатите бандити на дребно несъмнено я знаят. Кажете ми, биха ли се уплашили достатъчно и да се разкарат от мен ако и той(а те главно оперират по двама) извади газовия от задния джоб. Всъщност газовите пистолети станаха толкова достъпни колкото клечките за зъби. От двама младежа, които имам щастието да познавам, научих, че за да искараш газов пищов не са необходими дори 18 години. Та тези две момчета далеч нямат необходимата за пълнолетие възраст, а не знам опт кога са се оборудвали. Просто на тях им е писнало да изпълняват когато им се каже “Изпразвай джобовете”. Аз така се очудих, но се уверих след като отидох в един оръжеен магазин и попитах дали мога да си закупя: не ми поискаха лична карта, не ме питаха нищо – явно и с нещо толкова сериозно като оръжието се правят компромиси. А щом тези две скромни момчета, които цитирам са успели да вземат газово оръжие какво остава за рекетьорите. И тъй като те имат някакво ниво на нападение, за защита трябва нещо по-висок клас.
А с бойното оръжие е друго – за него трябват мотиви и още 10-на документа, които в повечето случаи рекетьорите не могат да изкарат. Дори и да нямат криминално досие, те са всичките непълнолетни. Пълнолетните гангстери се занимават с по-доходен бизнес – марихуана, хероин и т.н. За тях не е проблем да си вземат незаконно бойно оръжие, но мен те не ме засягат особено. Нито ходя да се вра там където не ми е работата нито на по-едрите риби са им дотрябвали 10-те лева в моят портфейл.
Газовото оръжие има и друг недостатък за един човек - фен на оръжията като мен. С него не мога да отида на стрелбището и да пострелям по мишената, отдалечена на 15-20 метра. Доколкото съм наясно в Айтос има такова – транспорта не е проблем – шофьорската книжка я изкарах лесно. От малък съм се увличал от стрелбата – за сега само с въздушна пушка. Обаче без да съм използвал бойно оръжие предчувствам, че усещането не е същото като това с въздушната пушка.
Друг основен момент в желанието ми да придобия право за притежание на бойно оръжие е факта, че тази година (2006) съм евентуален студент в друг град. Най-вероятно София или Варна. Аз в своя собствен град не се чувствам сигурен, дори в квартала си, какво остава за по-големите от Бургас София или Варна. А в София може би се досещата, освен че престъпността е по-голяма (факт), там на всеки 10 човека от населението се пада по едно бездомно куче. Колко ли от тези кучета биха нападнали човек? Не са много но за ухапвания чуваме всяка седмица. Какво да кажем за Студентски град, който се намира на края на София и където съм виждал кучетата групирани като глутница вълци в гората. Е по страшна картинка от тази са може би двама или трима рекетьори опряли нож в гърлото ми и заплашващи да си мълча или ще се срещнем пак.
Не искам повече да се връщам от рожденния ден на братовчеда от Изгрев посред нощ или да ме е страх да орида на ресторант в центъра и да не знам дали ще се върна. То дори с такси е опасно – какви ли не случаи съм чувал. И сега – убиха две момичета в Хасково, които са се прибирали в 10:30 часа – време, което определено не може да се нарече среднощ. Незнам накъде отиваме? Щом допускаме да се случват такива неща. Защо да не приемем съвета на известната мисъл “Свободните хора имат оръжие, робите не”.
Ако оставим на страна материалната ощетеност, която тези хорица причиняват на мен и други жертви то остава уплахата. Вероятно имате представа какво е да ви допрат нож, но вероятно знаете усещането на по лоши неща. Но аз не искам да ги разбирам. Никога! Ножът ми стига, даже ми идва твърде в повече. Само моментното усещане, че само секунда и може да не си сред живите и усещането какво би изпитало твоето семейство направо побърква. Колко баби трябва да ми леят куршуми? А не искам вече да слушам съвета на майка ми “Давай всичко, прави каквото искат от теб”. Далеч съм от мисълта да стрелям някога по човек освен в най-крайна нужда. А дори и тогава може би не бих имал смелостта. Но когато на карта е заложен собствения ти живот си способен на всичко – убеждавал съм се в това – не само от филмите. Говорех за стреса и хапчетата и факта, че нервната система е единствената система, която не се възстановява. Трябва ли на 30 години да не ми е останала такава за да отгледам децата си? А и не горя от страст да гълтам хаповете лицензирана дрога, под формата на успокоително или приспивателно.
Тук искам да кажа една интересна за мен мисъл. Освен математиката имам и афенитет към историята. Не може да не направи впечатление факта, че на война основната единица и пушечно месо е 16-17 годишният младеж. На него му е даден автомат, карабина, нож, граната. А този, който стои на картечницата? Когато нещата са такива, че децата имат абсолютното право да отнемат живот и сеят смърт навсякъде, защо аз да нямам право да защитя собствения си живот. Не искам нищо повече от спокойно съществуване.
А историята с шофьорските книжки. Аз по принцип не возя, защото не съм интересен за хората моя възраст – просто спазвам правилата, знаците и ограниченията на скоростта. Затова по-често ме возят. Еми аз с по-малко от 130 км/ч не съм минавал по големите улици в града когато някой приятел кара. Е не е ли това направо зареден пистолет не боен, а смъртоносен, който дори няма предпазител. Само една грешчица и при 130 км/ч няма връщане назад. Докато бойното оръжие трябва да се извади от кобура, да се дръпне предпазителя, да се изтрелят всички халосни патрони и остане последния истински. Времето за размисъл е неимоверно по-голямо. А шофьор е всеки и 90% не са внимателни шофьори т.е. според мен потенциални извършители на най-тежкото. А книжката е лесна за изкарване. Тук мога да спомена, че добрия пистолет е като хубавата кола. Ако имаш възможност да караш Мерцедес защо да караш Лада. На теория имам прабо и на газов и на боен пистолет. Тогава естествено е да се стремя към по-доброто от двете.
Като цяло в заключение мога да кажа, че съм много спокоен човек. А и освен това нормален, както показа медицинския преглед. За целия си живот не съм се сбивал нито веднъж, освен с брат ми на игра, естествено. Нямам желание да убивам, за ловджия не ставам, не мога да си представя да убия заек или сърна. Първичното желание за убиване, заложено във всеки човек потискам с риболов, компютърни игри и стрелба по стъклени бутилки с въздушната пушка. Не смятам да използвам оръжието за хора, били те и най-лошите. Просто не виждам по-подходящо и ефективно средство за защита на личната собственост и свобода. За жалост това е обстановката в страната ни и тъй като не мога да променя всичко искам поне да променя малко собствената си безопасност и тази на момчето/момичето до мен.
Това е в най-общи линии. Моля да разгледате молбата ми толкова подробно колкото време бихте отделили за човек с възраст по-голяма от моята и да не подхвърлите молбата в папката “отказ” само заради 19-те ми години. Защото въпреки лошите хора на този свят има и малко добро, за което си струва да се бориш.
Или поне да опиташ.
|
мотивация
