"Всички знаят, че химическият и зърнометричният състав на заряда на този тип патрони се подбират с оглед да се постигне горене с определена скорост, така че барута да изгаря за периода до напускане на цевта от куршума. Образуваните от горенето газове сбиват и уплътняват неизгорелия барут в “тапа”, която следва куршума и притисната към него гори. "
Меко казано, това е доста глупаво изказване, независимо къде си го чел.

"Случва се, обаче при определени обстоятелства заряда да промени своите характеристики и горенето да протече с по-ниска или по-висока скорост. Когато скоростта превиши определено ниво говориме за детонация.
В коментирания случай причината най-вероятно е именно в детонацията на заряда. "
Този бисер е по-добър от горния.
Рангеле, аз с тези работи съм си изкарвал хляба преди още да си бил роден или си минавал прав под масата.
Недей да преписваш щуротии изказани от "специалисти".
Неравномерното горене, което го описваш като "детонация" се получава при патрони с дълга гилза (от рода на револверните) и то само при нисък барутен заряд.
Всяко модерно оръжие, с изключение на пластмасовите, ще издържи повишен заряд (поне двойно) без никакви проблеми.
Разкъсването на гилза при заключен затвор се получава от лоша поддръжка на гилзата (ако входа на патронната камера е износен, изпилен или просто с по-голям диаметър от допустимото), разстоянието между лицето на затвора и гилзата е по-голямо от допустимото или структурен проблем в метала на гилзата.
Такива неща като "неизгоряла барутна тапа" в живота не съществуват. Пий една студена вода и изхвърли книгата дето си чел такива глупости на боклука.
При пистолетите НЯМА барут, който напълно да изгори до излизането на куршума от цевта. Това може да стане САМО при домашно зареждане на патрони и то само след стотици опити.
Пълното изгаряне с фабрични патрони е възможно при пушките.