Ааа, и ти си се размислил значи. За ужас на книжните тигри от VІР-а.

Да.
Това са някои от по-често срещаните причини за такива инциденти.
Има обаче и поне още една – ДЕТОНАЦИЯТА НА ЗАРЯДА.

Всички знаят, че химическият и зърнометричният състав на заряда на този тип патрони се подбират с оглед да се постигне горене с определена скорост, така че барута да изгаря за периода до напускане на цевта от куршума. Образуваните от горенето газове сбиват и уплътняват неизгорелия барут в “тапа”, която следва куршума и притисната към него гори.

Случва се, обаче при определени обстоятелства заряда да промени своите характеристики и горенето да протече с по-ниска или по-висока скорост. Когато скоростта превиши определено ниво говориме за детонация.
В коментирания случай причината най-вероятно е именно в детонацията на заряда.

Ако патрона беше просто със завишен заряд цялата работа щеше да се размине само с по-големи трясък и пламък и разпиляване на малко неизгорял барут.

В нашия случай, обаче заряда е изгорял напълно още преди куршума да мине и средата на цевта. Увеличената снимката показана от сексшутера е отлична и много показателна. Заряда е изгорял много бързо и твърде високото свръхналягане мигновено е пробило гилзата отдолу в основата, където е конструктиво предвиденият в патроника незащитен сектор за пробив и разтоварване при подобни случаи. Изтичащата надолу струя нажежен газ бързо е размекнала и издухала и долната част от дъното на гилзата в зоните където не се покрива изцяло от затвора, заедно с капсула. Погледни ръбовете на скъсване на ринга. Метала е омекнал и скъсан НАДОЛУ! Докато стената на гилзата по ръба на патроника е срязана от свръхналягането.
Ако се вгледаме в останалата част от дъното ясно ще видим че:
- дъното на гилзата е наравно с края на патроника. Т.е. патронът е бил вкаран изцяло, а след това гилзата не е имало къде да бъде издухана обратно.
- повърхността на дъното е равна и на места е загубила обичайния си мат вследствие извънредно силното притискане към гладката повърхност на затвора. Т.е. през цялото време на свръхналягане затворът не е поддавал назад и е бил твърд упор на гилзата.
- ринга на дъното на гилзата е загубил кръглата си форма и прилича малко на квадрат, защото отгоре е срещнала упора на патроника, а в ляво и дясно е срещнала упора на затвора. Деформациите в ляво и в дясно са симетрични. Вижда се добре и деформацията до плоско на стената на гилзата от дясно. Т.е. затворът е давал страничен упор на гилзата до самото начало на патроника. Бил е притиснат ПЛЪТНО ДО НЕГО. Свободната от патроника част на гилзата е била изцяло във вертикалния жлеб на затвора пред иглата. Това е възможно само ако ЗАТВОРЪТ Е БИЛ ЗАКЛЮЧЕН!

Ако патронът се бе възпламенил поради невлязла добре в дъното капса, горенето щеше да започне още при съприкосновението на ръба на тласкащото ребро на затвора с капсата при плъзгането на дъното на гилзата на горе по затвора в процеса на презареждане. Картинката тогава щеше да е доста по-различна в ляво и в дясно.

Така че не може и дума да става за изстрел при незаключен затвор.

Как уважаемата комисия не е успяла да се ориентира в тази толкова ясна картина е просто учудващо и навежда на некои изводи, дето не са много за пред хора.
А и мълчанието на параграфеца по конкретния въпрос говори за гузна съвест.
Явно ще упражнява измъкване чрез омаловажаващо пренебрежение.