| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Абе, прощаваме всичко [re: Borislav] | 
                 |  
| Автор | 
Дoн Г-н бaт Toпчo (гръм и тресъци) | 
 |  
| Публикувано | 31.01.06 20:12 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
				Ааа, и ти си се размислил значи. За ужас на книжните тигри от VІР-а. 
 
 Да.
 Това са някои от по-често срещаните причини за такива инциденти.
 Има обаче и поне още една – ДЕТОНАЦИЯТА НА ЗАРЯДА.
 
 Всички знаят, че химическият и зърнометричният състав на заряда  на този тип патрони се подбират с оглед да се постигне горене с определена скорост, така че барута да изгаря за периода до напускане на цевта от куршума. Образуваните от горенето газове сбиват и уплътняват неизгорелия барут в “тапа”, която следва куршума и притисната към него гори.
 
 Случва се, обаче при определени обстоятелства заряда да промени своите характеристики и горенето да протече с по-ниска или по-висока скорост. Когато скоростта превиши определено ниво говориме за детонация.
 В коментирания случай причината най-вероятно е именно в детонацията на заряда.
 
 Ако патрона беше просто със завишен заряд цялата работа щеше да се размине само с по-големи трясък и пламък и разпиляване на малко неизгорял барут.
 
 В нашия случай, обаче заряда е изгорял напълно още преди куршума да мине и средата на цевта. Увеличената снимката показана от сексшутера   е отлична и много показателна. Заряда е изгорял много бързо и твърде високото свръхналягане мигновено е пробило гилзата отдолу в основата, където е конструктиво предвиденият в патроника незащитен сектор за пробив и  разтоварване при подобни случаи. Изтичащата надолу струя нажежен газ бързо е размекнала и издухала и долната част от дъното на гилзата в зоните където не се покрива изцяло от затвора, заедно с капсула. Погледни ръбовете на скъсване на ринга. Метала е омекнал и скъсан НАДОЛУ! Докато стената на гилзата по ръба на патроника е срязана  от свръхналягането.
 Ако се вгледаме в останалата част от дъното ясно ще видим че:
 -	дъното на гилзата е наравно с края на патроника. Т.е. патронът е бил вкаран изцяло, а след това гилзата не е имало къде да бъде издухана обратно.
 -	повърхността на дъното е равна и на места е загубила обичайния си мат вследствие извънредно силното притискане към гладката повърхност на затвора. Т.е. през цялото време на свръхналягане затворът не е поддавал назад и е бил твърд упор на гилзата.
 -	ринга на дъното на гилзата е загубил кръглата си форма и прилича малко на квадрат, защото отгоре е срещнала упора на патроника, а в ляво и дясно е срещнала упора на затвора. Деформациите в ляво и в дясно са симетрични. Вижда се добре и деформацията до плоско на стената на гилзата от дясно. Т.е. затворът е давал страничен упор на гилзата до самото начало на патроника. Бил е притиснат ПЛЪТНО ДО НЕГО. Свободната от патроника част на гилзата е била изцяло във вертикалния жлеб на затвора пред иглата. Това е възможно само ако ЗАТВОРЪТ Е БИЛ ЗАКЛЮЧЕН!
 
 Ако патронът се бе възпламенил поради невлязла добре в дъното капса, горенето щеше да започне още при съприкосновението на ръба на тласкащото ребро на затвора с капсата при плъзгането на дъното на гилзата на горе по затвора в процеса на презареждане. Картинката тогава щеше да е доста по-различна в ляво и в дясно.
 
 Така че не може и дума да става за изстрел при незаключен затвор.
 
 Как уважаемата комисия не е успяла да се ориентира в тази толкова ясна картина е просто учудващо и навежда на некои изводи, дето не са много за пред хора. 
  А и мълчанието на параграфеца по конкретния въпрос говори за гузна съвест.
 Явно ще упражнява измъкване чрез омаловажаващо пренебрежение.
  
  
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |