Анахронизъм ли са еднозарядните гладкоцевни оръжия

Инж. Виктор Збросский


Когато се касае за еднозарядно гладкоцевно оръжие, не са малко ловците у нас, които виждат в него музеен експонат. Действително, популярността, а и производството на тези оръжия не могат да се сравнят с тези на "класическите двуцевни пушки, но едно пренебрежително отношение към този ловен "труженик" е не само незаслужено, но и подчертано технически необосновано. В следващите редове читателят не трябва да очаква някакви носталгични излияния или похвални оценки и препоръки за домашна музейна употреба. Съвсем не! В ръцете на ловци с отлична стрелкова подготовка това са оръжия за ефективен отстрел не само на дребен, но и на едър дивеч.

Най-големият им "недостатък" в очите на част от ловците е невъзможността им за бързо произвеждане на втори изстрел. Този "недостатък" обаче се компенсира от редица качества, които или се забравят, или не се оценяват по достойнство.

Точността на всяко едноцевно оръжие винаги превъзхожда тази на "класическите" двуцевни или многозарядни оръжия. Причината за това тяхно достойнство се дължи на обстоятелството, че осканалната им линия лежи във вертикалната симетрична равнина, преминаваща по цялата дължина на оръжието. При тези оръжия единствено "ъгълът на излитане" (който също е в тази вертикална равнина) оказва влияние върху отклонението на снаряда. Поради наличието само на една цев не съществува ъгълът на запояване на цевите, осигуряващ пресичането на осканалните им линии в една точка на 35 м. В участъка на "бръснещата" (изправена) траектория на снаряда не са възможни никакви отклонения както встрани или по вертикала (при надцевните оръжия), така и комбинирани във всички посоки отклонения, породени от най-малките технологични неточности при производствения процес.

Поради намалената маса на едноцевните оръжия е налице конструктивна възможност цевта да бъде удебелена, т. е. леко утежнена, без това да се отрази осезаемо на цялото оръжие. Такова удебеляване на цевните стени намалява както ъгъла на излитане, така и неизбежните цевни вибрации. В резултат на това точността нараства чувствително.

Друго достойнство на едноцевните еднозарядни оръжия е тяхната повишена и при това точна далекобойност. Докато при двуцевката точната стрелба е възможна в диапазона между 33-37 м, при това с уговорки за степента на точност, то при едноцевното оръжие е възможна точна стрелба, зависеща от балистичните качества на употребяваните муниции. При тези оръжия в пълна степен могат да бъдат използвани възможностите на патроните "Магнум". Най-широко това се прилага при оръжията от 20 кал. Причината за по-рядката употреба на мощни патрони от 12 кал. се дължи на увеличения откат, причинен както от повишеното налягане на барутните газове, така и от намалената маса на тези оръжия. Независимо от това, в по-малки серии се произвеждат и еднозарядни гладкоцевни оръжия с удължени цеви и патронници за муниции тип "Магнум". Трябва да се подчертае, че такива оръжия са подходящи за по-едри ловци с отлична стрелкова подготовка.

Що се отнася до времето, необходимо за презареждане на такова оръжие и произвеждане на втори изстрел, то и такива тестове са извършвани. Изследователските станции, които се занимават със сравнителни тестове, са ги провеждали с опитни стрелци, които са прикрепяли върху избрано от тях място на приклада патрондаши с 3 патрона. Времето за произвеждане на втори изстрел е било от порядъка на десети от секундата при запазване на висока точност. Съвършено логично е във връзка с тези изследвания да се търси сравнение между скоростите за презареждане на еднозарядните оръжия и многозарядните едноцевни полуавтомати и "помпи"). Провеждани са и такива тестове, при което квалификацията на стрелците е била еднаква.

При многозарядните оръжия произвеждането на втори изстрел е било по-бързо, но за сметка на точността. Съкратеното време за презареждането на "помпите" и полуавтоматите в сравнение с това на еднозарядните почти е било компенсирано от необходимостта от удължаване на времето за прицелване. Причина за необходимост от продължително прицелване са променящият се баланс на многозарядните оръжия, а също и увеличените цевни вибрации, породени от подвижните части на тези оръжия. Следователно в голяма степен произвеждането на втори (а и трети) изстрел, и при това с голяма точност, зависи от майсторството на стрелеца и подбора на патроните.

Независимо от всичко казано дотук, все пак производството на еднозарядни пушки е намалено в сравнение с това на другите оръжия. Причината за по-рядката употреба на тези оръжия се дължи не само на споменатото в началото на тази статия съмнение в бързината за произвеждане на втори изстрел, но и на абсолютно задължителната висока стрелкова квалификация на ловеца в случаите, когато еднозарядното оръжие е единственото му.

У нас не са внасяни ранните модели на ИЖ-16 и ИЖ-17, както и подобни оръжия западно производство. Независимо от това, подобни оръжия по частен път са стигнали до български клиенти, при което функционират и до днес. Произвежданите от 1964 г. в гр. Устинов ИЖ-18 (16 и 12 кал.) и досега са притежание на голям брой стари ловци. Трябва да се отбележи, че този модел под наименованието "Байкал" се произвежда без почти никакви изменения и днес, при което намира добър пазар и на запад (фиг. 1). Оръжието е със скрит ударник, има цевна дължина 73,5 см, цевите са вътрешно хромирани, а външно - оксидирани. Патронници - 70 или 76 мм за оръжията 12 и 16 кал. Общата дължина на пушката е 118 см с маса 2,8 кг за оръжие 12 кал. Предпазителят е разположен при спусъка. Оръжието няма мерна планка, а само мушка и прицел върху цевната кутия. Клапването се извършва с помощта на долен лост, разположен зад спусковата скоба, задвижващ клин, който влиза в гнездо, изработено в цевната кутия. Ударникът не може да бъде взведен при незаключено оръжие, а при взведен ударник не е възможно оръжието да се клапва и отвори. При затваряне на оръжието предпазителят се включва автоматично, а сигнален щифт показва дали е заредено. Всички пружини на тази пушка са спирални, с което се гарантира безотказната им работа при всякакви температурни условия. Данните за модела "Байкал" са малко по-подробни, тъй като функционално издържа на сравнение с всеки подобен модел, производство на известни оръжейни фирми, а ценово е достъпен за нашите ловци. Оръжието е с ежектор. Бойното жило е отделено от скрития ударник, като при отваряне и затваряне на оръжието се прибира в щита на цевната кутия. Ресурсът на цевта, произведена от стомана 50 А, е обявен - 8 хил. изстрела, но при правилно поддържане е почти двоен.

Фирмата "Pedretti" предлага еднозарядния модел "FP-105 Luxus". Оръжието е със скрит ударник, цев от специална стомана с дължина 71 см и пълен шок. Няма данни за ресурса на цевта. Произвежда се само кал. 12/70. Мерната планка е вентилируема, предпазителят е разположен в задната част на спусковата скоба, а общата маса на оръжието е 2,75 кг. Стоманената цевна кутия е бяла и с гравюри. Дървените части са от букова дървесина. Прикладът е полупистолетен, а полуложата - усилена и с насечка.

Окомплектовани с редукционна цев, еднозарядните оръжия са особено подходящи за отстрел на хищници и дивеч с ценна кожа. Те могат да бъдат използвани освен като второ оръжие, още и за тренировки, повишаващи стрелковото майсторство. Не е за пренебрегване и тяхната по-ниска (около 5-6 пъти) стойност в сравнение с тази на двуцевните оръжия.


амбалажната хартийка е вече в мен ...
другата седмица ще можем да постреляме вече с ... ИЖ18




"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида