Докторката е права,и ще ви кажа защо.Преди четери пет години по ред причини които считам ,че не нужно да описвам ни останаха стотина чифта детски маратонки,с ортака решихме ,че место да ги продадем на безценица по добре да ги дадем на някой детски дом.Товарим буса и отиваме,всяко дете идва мери и си получава маратонките,бяха страшно щастливи децата.След десетина дни на маса коментираме с приятели за случая и един от тях реши да направи на всяко дете по един пакет лакомства и да ги отнесем.Та значи отиваме и какво да видим,нито едно дете не носи от наште маратонки,питаме децата а те ни обясняват ,че под строй лелките са ги прибрали.И започват едни луди скандали със споменаване на цялата рода на персонала,и тук най нагло директорката ни обяснява ,че маратонките са пребрани от децата за да може с тях да ги водят навънка от дома като излизат.Казвам и добре,дай да ги видим тогава каде са тези обувки,и започват едни уфлянквания ,че точно сега нямало лелката която държи ключа за стаята и т.н.На другия ден подадохме жалба до прокуратурата срещу директорката,и сега най интересната част от мероприятието.Проверка е направена ,но няма данни за извършено престъпление поради простата причина ,че такива маратонки не са карани в дома.Бах мама му и наглоста,ами ние не сме ги занесли за да получим някакъв документ ,че сме дарители и да се тупаме по гърдите.
Иначе идеята е страшно добра само трябва да се реши по какъв начин да се изразходват средствата за да не влязат в джоба на някой недробосъвестен служител.