"Ами така е, виж какво стана в Лондон, я си представи какво може да направи някой с 4-5 кила барут в метрото?
И въобще на кого му е нужно да се занимава с барути и гилзи, има си ловни магазини, продават реномирани марки патрони и прочие.
Абе то въобще на кой му трябва да ходи на лов, има си магазини, културно обслужване, санитарно-хигиенни условия, свински врат ли не щеш, шол ли не щеш, шкембе, кървавица - хем не се бъхташ по баирите.
Хм, добре правят управниците че ги ограничават тия работи, мислят за благоденствието на народа. Да земат да ги забранят изобщо тия оръжия, секи ден по вестниците пишат за изпозастреляни дечица, няма ли кой да се намеси?
Кво хубаво беше при бай Тошо, ред имаше тогава, а не като сега - секи препасал пищов и на бой налита!
М-дам! Я сега да видя докъде е стигнала жената със салатата, че мача почва!"

Пенсионерът Стамат Христанов сгъна внимателно вестника и зашляпа с чехлите към кухнята. Пътьом по навик провери дали е заключил и трите резета на металната врата, че знае ли се...

"Хайде, хайде! Гасете по-бързо лампата и да си лягаме!" казало седмото джудже...