Аз пък имам един приятел, като млад юнак си направил тъпкач, мачкал клечки кибрит, и накрая някой му казал да настърже малко от щракалото на кибрита, тъй гърмяло по-силно. И нашия хубостник насипал една чаена лъжичка барут в тъпкача и с един шиш за плетене почнал да натъпква барута и малко ловни съчми отгоре. И за да го прави като хората, надзъртал в дулото, да види дали се утъпква както трябва.
Ама сигурно е бил по-развит за възрастта си, щото му хрумнало че ако стане съкатлък шиша ще му се забие в окото. И завъртял дулото нагоре, като не спирал да ръчка с шиша.
Тоя шиш след това никой повече не го е видял, щото миг след това барута гръмнал, шиша излетял, минал през гредореда и продължил в междузвездното пространство. А нашия хубостник за спомен има една съчма в палеца.

"Хайде, хайде! Гасете по-бързо лампата и да си лягаме!" казало седмото джудже...