Описание на една случка, която показва глупостта на 18 годишен, използващ взривни вещества.
Нищо общо с тази тема, но показва колко къс е мисловния процес на хормонално претъпкания 18 годишен мозък
Аз съм войник радист в пехотен батальон. Имаме минохвъргачна 120 милиметрова рота с един капитан.
Та един ден този капитан ме взима да помагам за някакви си ориентири на минометното стрелбище, заедно с шофьора на джипа.
Стрелбището е един горист хълм по който аз и шофьора трябва да се мотаем и да поставяме взрив там където капитана иска. По този начин, той ще има готови ориентири за предстоящите стрелби и ще вземе отлична оценка.
Тръгваме двамата и тук гръмване, там гръмване, вдигаме храсти във въздуха, изобщо правим си малки удоволствия
Мястото, където се мотаехме, беше осеяно с парчета от мини от предишните стрелби. По едно време видях на земята задно парче от мина със стабилизаторите. И тук нещеш ли, в моята глава идва една велика идея. Да сложим това парче от мина върху един пакет взрив и да видим как ще литне във въздуха като ракета. Споделям великата си мисъл с пъпеша и той се съгласява веднага
Слагаме парчето върху кутията, палим фитила и седим на около 10 метра ухилени, да видим как ракетата ще хвръкне. Разтоянието между нашите умни глави е около метър.
В следващият момент взрива гръмва, а парчето желязо със страхотно бръмчене минава точно между главите ни
Двамата сме толкова замръзнали от ужас, че дори не можахме и да се напикаме от страх. Никой не каза дума, само дето след това залягахме преди всяко гръмване.
След години се видяхме на една улица. И двамате вместо "здрасти" в един глас казахме "помниш ли....."
Между другото лекари, които изследват мозъчното развитие на човека, вече са на мнение, че развитието на частта на мозъка, който "отговаря" за вземане на правилни решения от гореспоменатия тип, завършва на 20 годишна възраст.