смятам, че не е лошо да поддържаме тонуса и да говорим в тая насока, защото е възможно да се оформят някакви конструктивни идеи и решения.
Достатъчно е например, на първо време да се привлече някой млад, нахъсан журналист, който да отрази мнението на наши хора, а не само да стене като останалите изплашено, колко много дула имало у населението и колко ужасно е това.
Като гледам, реват да променят и нашия закон, а както показва практиката, почнат ли да реват - променят го. Бойкият пак иска психо и пр. - старата песен на стар глас.
Хич не се и надявай, че мъдрите островитяни помнят какво се е случило миналата година. Всичко е гонене (и настигане) на политически дивиденти и панически опити да се задържат още малко на удобните си кресла, които доста се клатят от известно време. (Най-лошото е, че и нови да дойдат и те ще продължат в същия дух)
Ако чакаме бъдещето да покаже - то е ясно кво ще покаже.
Че не можем и кой знае какво да променим, също е ясно. Идеята е да не тръпнем само в очакване, а както каза АС-то - на един-двама да променим мнението, все е нещо, пък колкото и малко да е. Поне да се самоуспокояваме, че действаме като граждани, а не дремем като добитък.