Паралакс и фокусиране не обектива са едно и също нещо на практика.

По принцип не трябва да нагласяш паралакса по скалата за разстояние, а да го определяш визуално при максимално увеличение. Скалата се ползва, за да определиш приблизителното разстояние до целта след като си нагласил паралакса (фокуса). Просто въртиш обектива, докато целта стане също толкова отчетлива, колкото и нишките, и при отместване на окото встрани от централната ос на мерника, не се наблюдава преместване на целта спрямо нишките (това всъщност е паралакса). Затова по-горе писах, че и окуляра трябва да е нагласен според индивидуалния ти диоптър - така по-лесно се вижда, кога целта е "на фокус".

Ако скалата за разстояния е в ярдове, 100 ярда = 91,44м 100м = 109,36 ярда.

При максимално увеличение, дори малки отклонения от идеалния фокус си личат. Затова първо нагласяме фокуса на най-голямото увеличение, и после целта трябва да си остане на фокус и при по-малките увеличения. Ако това не е така, значи има дефект във варио-системата. Дефекта може да се дължи на компромис в оптическия дизайн, дефект при изработката, или придобит дефект. Все пак, Weatherby правят много мощни амуниции, най-якия калибър (.460) има дулна енергия над 10000 (десет хиляди) J!!! (.22 LR обикновено е под 200).

За размътения образ - при вариото, като увеличаваш образа, увеличаваш и оптическите дефекти в образа. Качествената оптика се прави така, че и при максимално увеличение дефектите (които са неизбежни) не са забележими. При евтините мерници дефектите са достатъчно големи за да проличат при по-голямо увеличение. Аз например имам евтин ($50) далекоглед BSA китайска изработка, 15-45 х 50. От 15 до 25 е ОК, но над 30 е на практика неизползваем.

И накрая, ако на някой все още не му е ясно за паралакса, да го обясня малко по-нагледно. В тръбата на мерника имаме неподвижни нишки на определено разстояние от окуляра. Окуляра си го нагласяме така, че нишките да са на фокус, и не го пипаме повече. Обектива на мерника създава изображение на целта някъде в тръбата. Положението на образа зависи от разстоянието до целта. А на нас ни трябва образа да е в една плоскост с нишките. Затова чрез въртене преместваме обектива напред-назад, докато образа съвпадне с нишките. Ако не съвпадат, при отместване на окото от централната ос на мерника, образа и нишките се разминават, както се разминават видимо които и да са 2 неподвижни обекта на различно разстояние, ако наблюдателя се премести.

Много дълго стана пак, спирам вече