По подобен начин се процедира, ако има голям пробег и съотв. голяма консумация.

В противен случай ако става въпрос за "неиндустриaлни количества" водата се отделя супер елементарно в "дърводелско" съоръжение, наречено ... утайник (неслучайно дизелите имат филтър-утайник).

За филтрите за механични примеси е ясно.

При мен нещата изглеждат така:

1) филтриране с торба от плат (изкарва олиото със същото качество, с което го изкарва филтър 1 микрон)
2) филтриране в ПВЦ тръба през филтър от арматура мокри кърпички и филтър-елемент солидна двуслойна салфетка (това със сигурност идва доста по-малко от 1-я микрон)
3) така филтрираното отива в утайник и стои там между 1 и 3 месеца.

Използвам 5 утайника по 20 литра с ефективен обем някъде по 16-17л. Това ми стига да захранвам безпроблемно 1 Клио (градско в София) и 1 Омега (градско в София + малко извънградско) целогодишно при смес олио-нафта +/- 50:50. Омегата я карам така вече година и половина, Клиото - близо година.

________________

Фирмата за уредби се казва нещо от рода на САСОЛИО и е Варненска.

--------------------------

Технологията е безболезнено приложима за дизели с механични дюзи, като ако може и помпата да е без електроника - още по-добре. При помпа с електроника трябва много да се внимава с подгряването, че да няма после олеле.

За комън-рейл (при ПСА-групата за да са "по-изчанчени" на това му казват HDI) използването на олио е един от най-преките пътища към сериозен основен ремонт.

Източници: www.fmso.de + собствен опит

П.С. Тая "зараза" съм я предал на един колега, който ежедневно пътува София-Перник-София, т.е. 90-100км/ден. Изводите - всеки си ги прави сам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от VladoR на 03.09.09 16:06.