Привет, valsodar !
Тупнах малко прах в кутията и виж какво изскочи ;))
Знам, че е далеч от Конфуций..не само като традиция, но и на години. Моята любима снимка от откриването на последната учебна година също бе онзи зевзек с кучето, пристигнал без цветя ,но в анцуг.

След Конфуций, аксиома на ЧеНе : ученика си заслужава учителя ;)) Теорема - последното подлежи на редакция.

"…А земята беше пуста и неустроена, и тъмнина беше върху бездната и Божия дух се движеше над водата…". В сакралния свят всичко е лесно и реално – богът претворява Хаоса в Космос, слагайки начало на устойчивото мироздание. Но съвремието лесно изневерява на тази устойчивост. Стремежът към промени често замъглява чувството за правилност и потребност.
Нашата, иначе консервативна, образователна система, в последните 15 – 20 години преживя няколко сериозни труса. Придобилата вече митологичност "Система на Сендов" се задържа няколко години на експериментално ниво и след това изчезна, останала непозната за повечето хора. След това, в началото на 80-те години, се появиха Учебно професионалните комплекси (УПК) с техните напъни да направят от гимназистите – стругари, шлосери, готвачи и шофьори. И тази мания се стопи в небитието. А сега – в тон на символиката на 2000 година, просветните мислители откриха нещо ново. Те направиха епохален опит да децентрализират приема на седмокласници в елитните гимназии, но постигнаха нещо повече – успяха тотално да децентрализират нервната система на родителите им.

Лятна – 40 градусова София, разнообрази жегите на столичани, показвайки им странни и страшни гледки. Тълпи от запотени и запъхтени хора на средна възраст, с карта на София в ръце се носеха почти в несвяст по напечените улици. Те изпълняваха новата наредба на Министерството на образованието и науката за кандидатстване след седми клас. Първо – записваха децата си поотделно във всяко училище, в което ученикът би желал евентуално да учи. Второ – след изпитите тръгнаха наново, пак по всяко училище, за да проверят тъй нареченото – първо класиране. И оттук започна баталията.

Просветните умове бяха стъкмили изключително безумна система, която правеше на практика, първото класиране безсмислено. Във всички училища, на първите места се мъдреха едни и същи имена, получили отлични оценки, а останалите – бяха в забвение и неизвестност. Последва "страшното писмо", променящо член 6 от наредбата. Преведено, то на практика щеше да остави сума ти деца извън гимназиите, а на всичкото отгоре щеше да закрие паралелки, поради незапълненост. Йезуитщината на министерските просветители стигна и по-далече, те набедиха родителите, че не били подготвени и нямали опит и затова се получил хаосът. Господата просветни чиновници явно бяха забравили, че родителите не са длъжни цяла година да се ровят и изучават трудноразбираеми и нелогични нормативни документи, не са длъжни да бягат от работа, за да обикалят училищата и да гледат как едногодишният труд и частни уроци на децата им отиват по дяволите заради чиновническа некомпетентност, бяха забравили, че имаше система по-проста, но много по-ефективна и добра, която те с лека ръка разрушиха, създавайки елементи на тормоз и мъчения, за които би им завидяла и средновековната Света Инквизиция. И за какво е всичко това? Изобретателният български разсъдък много бързо стигна да глобални "прозрения". Разтворилата обятията си за нас обединена Европа не желае да конкурираме по ум, разум и начетеност европейчетата. Ролята на гастарбайтера отдавна е запазена за нас – мърдане няма. Нашето средно образование е респектиращо и затова – неудобно. Българчето знае и чужди езици, а и географията, и историята, и литературата на Европа по ги знае, в сравнение с там живеещите. Колкото по-добре работи една система, толкова по-лесно тя може да се разстрои и съсипе – което и стана.

Нещата обаче са много по-прозаични и прости. До тази година учители по математика и информатика се събираха след края на учебната година и един месец си избождаха очите за жълти стотинки, за да запишат подалите документи за кандидатстване ученици, след това да нанесат оценките и да направят класирането, след което всичко точно, ясно и централизирано си идваше на мястото. Но явно тези жълти стотинки са се видели много голям и ненужен разход на някой светъл ум и с демиургична лекота нещата биват променени. Но последствията станаха страшни – изтерзаните и отчаяни родители щурмуваха МОН, където с удивление наблюдаваха как умовете, сътворили тази безумна система, със запъване, объркано и абстрактно се опитваха да ги уверят колко хубаво, ефективно и модерно е новото. Никой не им повярва – та те самите не си вярваха. Все пак, "страшното писмо" беше отменено. Министърът нареди 2, 3, 4, 5…и т.н. класиране – да му мислят учителите в училищата, които ще изпълняват тези светли "повели".

Но краят би трябвало да е малко по-друг. Ако се уповаваме на логиката, справедливостта и демократичните принципи, настоящите обитатели на МОН трябва тихо, кротко и дисциплинирано да си вземат чантичките, папчиците и ръкавелите и чинно да отидат и да се запишат в най-близките Бюра по труда. А най-добре – да минат по няколко пъти маршрутите на родителите, които записваха децата си – но да подберат по-жежки дни.


Всичко е мениджмънт, дори учителите не се раждат с надпис над челото. Обаче, прозренията им върху какъв скелет ще се гради новото обучение са по-назад и от Конфуций..с всичкото ми уважение

If you do not have anything to say about someone, sit by me.