|
Тема |
Учители и ученици. |
|
Автор |
valsodar (Чародей) |
|
Публикувано | 22.03.01 15:03 |
|
|
Много, много се говори напоследък в клуба за учителите.
Колко трудно се намират, къде ли са се покрили в България и какво ли още не като въпроси възникват за тях.
Не съм в учителската гилдия (опазил ги Бог), но това не ми пречи да се опитам да погледна на въпроса и от двете страни.
Може би най-меродавната сентенция е, че учителя сам избира ученика си.
Защо ли?
Ами, ако цял живот лежиш по гръб и се оплакваш - аз нищо не мога, защото никой не иска да ме научи - то от тебе в този живот ученик няма да стане.
За да започне едно обучение е необходимо първо да се изгради един своеобразен мост между ученик и учител. Мост съставен от понятия, светоусещания, идеи и доверие.
Няма лоши ученици, има само некадърни учители - би възкликнал Конфуций и точно в тази връзка всеки учител си подбира точно такива ученици които са изградили вече своята половина от моста, ученици готови да се учат.
Добрия учител вижда в своя ученик първо това което той може да стане и едва след това - това което е към момента.
Изисква се една много трезва и реална преценка за да се избере оптималния път за обучение. Необходимо е познанията да се придобиват постепенно, утвърждавайки увереноста на ученика в собствените сили и възможности, изграждайки основите на които той да стъпи, убеден в истинноста на пътя по който е поел.
За всеки ученик ще се намери учител. По-важното е да започнем съзнателна работа в собствената си градина, да поставим основата на това върху което ще се изгради нашето обучение.
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
|
| |
|
|
|