Ви, извинявай за ненавременната ми намеса, не съм искал да те раздразням още повече, защото прощавай ако греша, но мисля, че си афектирана. Знаеш ли докога ще те дразнят някои хора? Докато разделяш доброто от лошото. Това са двете страни на една и съща монета, и да отсечеш монетата, разделяйки добрата от лошата половина, тя автоматично пак ще придобие две страни. Това е, полюсите на магнита ( а и по принцип всички полюси ) винаги са свързани, ако ги раделиш ще се образуват нови. Един съвет - никога не разделяй нещата, никога... Има два начина, по които можеш да погледнеш на една емоция ( гняв, страх, желание ). Първият и общоприетият е да се центрираш във въпросната емоция. Някой те е разгневил и ти се отъждествяваш със своя гняв, превръщаш се в гняв, разтапяш се в него, той се превръща в твой център въпреки, че не би трябвало да е така, от там идва цялата болест на света. Другият по-труден и по непрактикуван начин е да останеш центрирана в своя истински спокоен център и просто да наблюдаваш надигащата се емоция. Това е една безценна тренировка. Всяка стихия има спокоен център, с който се съизмерва, и който я определя като такава. Циклонът има спокоен център, в който няма нищо освен покой ( сигурно си чувала за "окото на тайфуна" ), и не може да не е така, ако го нямаше този спокоен център откъде щеше да се знае, че стихията е стихия, без него всичко щеше да е само стихия. Всяко нещо се съизмерва със своята противоположност. По същия начин и в човешкото същество има спокоен център, който за съжаление повечето ( почти всички ) игнорират. Гневът, завистта, желанието всъщност се намират в периферията, но хората се индентифицират с тях, с периферията, не със центъра...това, което е съществено, което е истинския център винаги е спокойно, от него би могла да наблюдаваш обзелата те ярост и да и се наслаждаваш. Трудно е но си заслужава. Емоциите са като прах върху огледало. Огледалото е твоето същество. Без значение колко прах има върху него, отдолу то винаги е чисто, то никога не може да се омърси, Да се центрираш в емоциите си означава да се центрираш в прахта, а не в огледалото - в истинската си същност. Всичко, което бих ти препоръчал е да се опиташ да наблюдаваш спокойно своите емоции, само тогава ще можеш да ги контролираш, просто не се отъждествявай с периферията, а с центъра. Извини ме ако пак съм ненавременен, просто се опитвам се да помогна.