Не-не, не се извинявай. Каквото писа беше интересна гледна точка. Чудно ми е обаче, колко още хора има, които мислят като теб... Защото мисля, че трябва да са много, много малко. Не се замислят за нещата по такъв начин. Би било добре, ако бяха повече. Мисля, че понеже болшинството от хората борят живота по егоистичен и материален начин, трябва да се науча да се справям с тях като гледам от тяхната гледна точка. Иначе не става :-( Писах тези неща, понеже съм видяла доста от лошото, но и доста от доброто. Всъщност, доброто беше преди лошото, затова резкият контраст ми направи силно впечатление. В момента обаче, поправям минали грешки :-) Нали така - мисля, че в който и живот да е, човек трябва да има възможност да ги поправи, след като си изпие поредната доза горчиво страдание :-) Само дето толкова ми е тъжно... както вече писах. Има някаква безнадежност в непоправимите хора. На моменти се чувствам обезверена някак си. Знам, че човек трябвало да вярва че доброто тържествува ... Ама вярваш, вярваш и - нищо. Често ми се струва, че няма вече какво да търся... Все ми изглежда, че осветявам на грешното място... Не помня кой, в друг клуб май че, беше разказал една история, за един, който си загубил ключа на тъмно място, но го търсил под лампата, понеже там било светло и се виждало... Та така и аз. Но това не е правилно. А няма учебник по живот. Има само дълъг конспект с номера на въпроси. Понякога изникват отговори на несъществуващи въпроси. Да се чудиш от къде са ти дошли... Пък и все нещо липсва от пъзела ... да му се не види ...