Доброто, което е добро за другите, пак е елемент от някаква понятийна система. Както и правенето на добро от злото и обратното... Истина е, че ние разполагаме само с това, което сме в състояние да разберем, осъзнаем или усетим- кой както може. И според това реализираме и своето поведение спрямо другите. Разбирам порива ти, както и разочарованието ти- кой ли не ги е изпитвал! Но, коя съм аз, да давам оценки?! В този смисъл това, което писах, не беше толкова конкретен "отговор" на постинга ти, а по-скоро вариации и размишления върху него. Не разбирам защо нагласата ти е конфронтативна. Впрочем, може би по-скоро трябва да ти се извиня, че отговорих, защото ти всъщност не искаше да получиш отговор, ако се съди по последната ти фраза:) ("Не ми отговаряй, ако не искаш или нямаш време") Животът по принцип е нелогичен и непознаваем, а животът конкретно за всеки от нас се подчинява на логиката, която сме в състояние да вменим на възприятията си. Всичко винаги е едновременно и много просто, и много сложно. Зависи от снопчето светлина, с която осветяваме, какво конкретно осветяваме, под какъв ъгъл...т.е. каквото и да правим, както и да мислим или усещаме- всичко е относително. ...колкото до смирението- не смятам, че е лесно да се постигне и че са много хората, които са успели. Просто така усещам аз. Не е задължително да е усещането, които имат другите хора. И не е кой знае колко важно как се съотнася с други мнения. Важно е търсенето, пътя, въпросите...другото се намества като мозайка, по-рано или по-късно...