Ви, ще се опитам да ти отговоря така, както го усещам аз ( не съм постигнал смирението, но се опитвам да напипвам нещо в тъмнината ). Да си смирен според мен означава да си тих ( не смотан ), да си изчистен от злобата и свръхамбициозността, да си потушил пожарът на егото в своят ум. Смиреният човек е щастливец, той не се обижда от опитите на неосъзнали се индивиди да го наранят, той е недосегаем, защитен от божествен щит от хорската/животинската агресия, защото когато изчезне приемника изчезва и предавателя. Случвало ли ти се е да забележиш ( ако не е пробвай ), че когато някой е враждебно настроен и нападателен към теб, а ти му отвърнеш с доброжелателност и позитивна нагласа неговото поведение коренно се променя... виж паническото бягство на такъв индивид, чуй отчаяният му отбой, неговите нескопосани извинения, които завучат повече като извинения пред самия себе си...той едвадоловимо усеща собствената си неосъзнатост, своето несъвършенство и мизерия пред твоята царственост, пред раят в който си. Противно на всеобщото схващане бих определил смиреният човек като много силен и безкрайно щастлив... и най-агресивните и неосъзнати хора отстъпват при съприкосновението с такъв човек...тяхната животинска нападателност се отразява в неговото неземно омиртворение и красота...те се чувстват излъгани, омаломощени, отровата им не е била приета, какво да правят сега с нея, къде да я впръскат...