:-) Това е достатъчно. Аз също се чудя каква съм била и защо съм такава в тоя живот. И също усещам :-) че има карма. Съвсем наскоро успях да си обясня едно много важно нещо, което ми се случи, което освен това, асоциирах с един мой потресаващ сън от миналото... Плашещо е. Казват, че човек може да промени кармата само чрез осъзнаването й, ако изобщо може. Но не ми е ясно дали самото осъзнаване е достатъчно, тъй като то не подсказва определено поведение за в бъдеще, защото бъдещето е незнайно, и защото все ни се струва, че сме си научили урока добре. Човек не може да отгатне какви са уроците, които има да научи, а ги вижда чак когато се случат, постериорно. Общо взето, мен ме вълнува отгатването! Предвиждането и очакването. А и не ми харесва мисълта, че кармата не може да се променя. Виждам, че е трябвало да мина през различни неща и да осмисля и да ПРИЕМА съществуването им като такива, но това просто не ме удовлетворява... Значи, от обяснението за казуса излиза че... например - стоиш си на най-нормален кръстопът :-) и се чудиш накъде да тръгнеш. Ако ти е било "отредено по карма" да се сблъскаш с проблема "А", това означава, че който и път да избереш, все ще се сблъскаш с него, все ще трябва да преодоляваш същия проблем "А", само че под друга форма, с други хора наоколо, в по-друга среда и т.н. Ако това е така, то осъзнаването му би могло да доведе до чувство за безнадеждност у човека. Защото, стоейки на кръстопътя, не избираш между проблем "А" и "Б", а между проблем "А" и "А". И значи ли, че ако сме се добрали до повече знание преди да стигнем до въпросния кръстопът, бихме могли с нещо да променим изхода от срещите си с "А"? По това, което казваш, излиза че ... може. Дано да си права.