ВИ, като пиша "неслучайно", съвсем нямам предвид бутането на вазата ( :-) ). Всеки от нас има относителната свобода да взема решения и да управлява живота си- да не навлизаме в това сега, коментирано е много пъти по един или друг начин в "Психология". Под "неслучайни" неща имам предвид не конкретни събития, а по-скоро тенденции в принципни ситуации в живота на всеки от нас. Неслучайното е казусът, който трябва да бъде решен. Случайното е формулировката на този казус. Случайно е до голяма степен и решението, което ние вземаме- то не е твърдо предопределено. Защото решението зависи и от априорното, и от постериорното познание, от нивото на духовността, до което сме достигнали. Това не може да бъде предвидено с точност и със сигурност. Именно в това се състои изпитанието и кармичното изкупление. Какво ме убеждава? Хммм...:-) Моето усещане за нещата. Не се хили и не мисли за МУЛЕто, който е пословичен с този си израз. Трудно ми е да ти обясня ТОЧНО какво имам предвид. Аз съм човек, който обича да се вглежда в себе си, както и да ти звучи това. Аз постоянно се опитвам да разбера каква съм била и защо сега съм такава, каквато съм, а не друга. Искам да знам какво се е случило с мен и защо съм се задвижила в една, а не в друга посока. И в този ред на мисли, гледайки назад, мога да ти кажа, че има моменти, в които съвсем ясно виждам, че е трябвало да премина през определени "изпитания", да изживея определени ситуации и не като някакъв вид изкупление за други, а по-скоро като естествен регулиращ фактор, който възстановява равновесието...между добро и лошо, красиво и грозно, нежно и грубо...Едва ли отговорът ми би те задоволил, но да навлизам в детайли би означавало да пиша твърде лични неща, за което не съм готова.