Не мислите ли, че Кастанеда като антрополог твърде много се опира до първичното. За древните народи всичко се е опирало до борба за оцеляване и за събиране на насъщния. Май и сега тук в земния рай е така. С това се доближаваме... Както звучи от по-долните мнения на някои младежи - твърде голямо впечатление им е направило метафорите в книжката. А дали всъщност не е ли представен там нашият живот от страната на жертвата, където лувецът е смъртта? До сега нито една жертва от природата не се е спасявала. Лъвът изяжда всичко... Ако не той то някой друг?